Алекс и Кирчо – една година приятелство, пакости и доверие

В рубриката "97 лапи и 1 опашка" днес отново ви срещаме с Александър Данаилов. Преди време той ни разказа за своите зайци великани, запозна ни и с кокошките Сонка и Юлия и петела Соник. Явно животните просто намират път към него. Днес обаче главният герой е друг. Казва се Кирчо - котарак с голям характер.

Преди година Алекс спасява котето, което тогава е било болно и съвсем малко. Въпреки усилията на ветеринарите едното му око не може да бъде спасено. Само че Кирчо сякаш изобщо не знае, че му липсва нещо. Катери се, тича, прави пакости, "стопанисва" работилницата на Алекс и всеки ден намира нов начин да му напомни кой всъщност командва.

Самият Алекс казва, че Кирчо е едновременно "звяр" и "душичка" - описание, което вероятно всеки стопанин на котка ще разбере. Казват, че кучето има стопанин, а котката - персонал. И всеки, който някога е живял с котка, вероятно ще се усмихне, защото знае колко истина има в това. Как се е появил в живота му и какви приключения преживяват заедно вече цяла година - разказва самият Алекс:

"Кирчо се появи от предишната ми работа. Там имаше малки котета. Всички бяха с инфекция на очите, но при него беше по-сложно. Взех го оттам и няколко пъти го водих на ветеринар, след което го връщах обратно. Докато не се стигна до зашиване на окото, за да се лекува. Оттогава си е при мен. После последва операция и нямаше как да го върна. Трябваше да се полагат специални грижи за него.  Реално няма око. Опитахме се да го спасим, но не успяхме и се наложи да бъде премахнато. Сега си има само очната кухина. Евентуално в бъдеще може да се направи още една операция, за да се премахне всичко останало и клепачът да се зашие. Кирчо е звяр. Едноок звяр. Въобще не му пречи и не му прави впечатление, че е без едното око. Живее в работилницата, където правя магнити. Там си има всичко. Направил съм му удобства, но каквото не му хареса, си го преправя или го съсипва. Облицовката на вратата е изял, дограмата е надрал, лайсни, щори... съсипал е доста неща. Карам му се понякога. Дори го пошляпвам леко. Иначе той по принцип е душичка. Много обича да се гали. Аз нямам достатъчно време да му отделям, а той постоянно търси внимание...  Кирчо е на режим – сутрин гранули, вечер консерва. Само че в тези жеги понякога избягвам консервата и му давам основно гранули. Той постоянно е навън. Когато го взех, докато се възстановяваше след операцията, беше затворен вътре. После започна да излиза. Докато работя, си обикаля наляво-надясно и после сам се прибира. Така беше няколко месеца, преди да се натрови. След първото натравяне спрях да го пускам и няколко месеца беше само вътре. Ние с него сме големи другари. Когато имам време да му обръщам внимание, той винаги е върху мен. Качва ми се на главата, на раменете, по краката, драска ме на игра, хапе ме на игра... после понякога го обръща и на сериозно."

Понякога една случайна среща е достатъчна, за да се роди истинско приятелство. Преди година Алекс спасява Кирчо, а днес едва ли може да си представи работилницата без него. И макар че пакостите са почти ежедневие, едно е сигурно - животът с котка никога не е скучен.

Кирчо може и да е загубил едното си око, но определено не е загубил любопитството, смелостта и таланта си да прави бели. А Алекс, както изглежда, вече се е примирил с мисълта, че в работилницата истинският началник е именно котаракът.