В Кула разказаха легенди и суеверия от "едно време"

Събитие, посветено на местните суеверия, се проведе в Кула. Инициативата, озаглавена "Предсказано, казано и преразказано", бе посветена на кулския говор, местните легенди, предсказания и суеверия, съхранени през поколенията.

"Идеята е да си припомним легендите, предсказанията и да поговорим дали все още вярваме в суеверията на кулския край, останали от едно време." - каза Незабравка Христова, която е сред организаторите на инициативата, проведена в Етнографската къща в Кула и допълни:

"Така стигнахме до днешната ни среща, когато ще си поговорим за суеверия, за вярвания и за всички онзи магии, митове, вампири. Но най-интересното е, че тези суеверия и магии са вдъхновявали творци преди много, много години, преди да е модерно. Защото сега е много модерно да се връщаме към корените си, да говорим за най-различни традиционни храни, да изваждаме от раклите старите вещи. Но всъщност това да вдъхновиш или да имаш вдъхновение от традицията, е наистина нещо изключително ценно."

Вдъхновена от Кула, поетесата Анелия Гешева прочете свое произведение:

"Пиене на много ракия в Кула.

Предупредих те да не идваш тук, повтаряше прабаба ми.
Но зимата отметна ямурлук и ме примами пролетна утроба.
И се видях отново в моя град, на баба ми с кенарена риза
и коренът ми, жилав и чепат, в дълбокото сърце на "Метериза".

И стана змей, и с всичко се простих. Езическият култ ми стана вяра.
Написах най-красивия си стих в тефтера на прадядо ми кръчмаря.
Стъклото отразяваше мига и струята синджирено прозрачна
и вместо с косичник от тъга, видях се като къшей от погача.

Поех си въздух и останах там, подире ми земята се пропука,
а слънцето почервеня отсреща и се стовари върху Връшка чука."

Със суеверия страшни, суеверия смешни, вчерашни и днешни, Христела Александрова разказа легендата за кулския вампир:

"Една есенна вечер в Кула момичетата наклали седянка у една дружка. Кърската работа се била попривършила и момите се видели свободни да се повеселят. Нахвърляли вършини в огнището, пламъците лумнали в комина, пукали сухите дърва и искрите хвърчали като светулки. Било светло като ден. Разприказвали се момите за едно, за друго. Само една, Вела, седяла като попарена и дума не обелвала. – Ай, Вело, що си така угрижена? Да не си болна? – питали я дружките ѝ. – Маре, не съм болна – отвърнала тя, – стана ми мъка, като се сетих за пръстена ми. Вие може да не знаете, че кога умря либето ми, го закопаха с моя пръстен. А такъв пръстен беше, златен, дето го донесла баба чак от Стамбол. Ще умра за него. – Що не дойдеш с мене – обърнала се Вела към най-верната си дружка, – да идем на гробищата да си го взема, инак мира не ще видя. – Да не си луда да идем посред нощите на гробищата – сепнала се другарката ѝ. – Кой знае какво може да ни следи там. Нека се съмне, пък може и да идем. – Аз няма да ида заран да ме гледат хората, а ти, ако не щеш, аз ще ида и самичка..."

Инициативата се проведе под шапката на фондация "Раздумка на седянка" по идея на Анелия Гешева и Незабравка Христова.