Памет за един голям художник - 90 години от рождението на Павлин Коцев

На днешния 13 юли се навършват 90 години от рождението на един от най-ярките художници, които Северозападът е дал на България - Павлин Коцев. Роден в мездренското село Типченица, той извървява пътя от родния край до големите художествени сцени у нас и в чужбина, а творбите му и днес са част от колекциите на галерии и ценители в различни държави. По повод годишнината, на 7 юли в Малката зала на ХГ "Иван Фунев" Художествена галерия "Иван Фунев" към Регионалния исторически музей във Враца беше открит изложбен кът, посветен на неговия живот и творчество. В него са представени произведения от различни периоди, които разкриват не само таланта му, но и развитието му като художник през годините.

Кой всъщност е Павлин Коцев извън платното? Какъв човек е бил, откъде тръгва неговият път и с какво успява да остави трайна следа както в българското, така и в световното изобразително изкуство? За това разговаряхме със Светла Дамяновска - главен експерт "Културно наследство и религиозни дейности“ в Община Мездра. Тя не само представи изложбата, но и сподели личните си впечатления от срещите си с художника.

"Павлин Коцев е един от емблематичните художници в групата на художниците към Градска галерия – Мездра. Но той е с национална и международна известност. Той е творец, чиито работи са по целия свят. Роден е на 13 юли 1936 г. в мездренското село Типченица, Врачанско. Завършва специалност „Графика“ в Националната художествена академия в София при проф. Веселин Стайков и проф. Естим Тошев – големи капацитети за това време. Специализира в Париж през 1974 г. Посещава Венеция и Флоренция и, разбира се, попива много от изкуството на тези велики градове. През 1982 г. продължава образованието си в Санкт Петербург. Участва в множество общи художествени изложби, има и много самостоятелни изяви. Негови творби са притежание на Националната галерия, на Софийската градска художествена галерия, на почти всички художествени галерии в страната, като Врачанската и Мездренската галерия, разбира се, имат големи негови колекции. Семейството е обикновено, нормално селско семейство. До ден днешен има негови наследници, които живеят в село Типченица. Вчера една негова племенница беше гост на откриването на изложбата. Вчерашната изложба представя и две много неочаквани за него творби. Това са две абстракции от късния период на живота му, които за щастие Художествена галерия – Мездра успя да придобие може би две години преди смъртта му. Моите лични впечатления – аз съм общувала с него може би 7-8 пъти във връзка с негови изложби в Мездра и юбилейни изложби в София, включително и по повод закупуването на негови творби за галерията. Тогава бях още млад галерист и той ме респектира изключително много с отношението си към творбите и към самия себе си. Беше човек с характер, с ясно отношение към изкуството и към работата си. Според мен творческото, поетичното, красивото – способността да виждаш прелестта в един пейзаж и да превръщаш една природна гледка в произведение на изкуството – той имаше този усет и той личи във всяка една негова творба. Когато портретува хора или когато прави един обикновен натюрморт, той влагаше целия си професионализъм. За него нямаше малка или голяма работа. Нямаше незначителна работа или работа, която е за престижно място или престижна изложба. Критериите му и строгостта му към самия себе си бяха еднакви към всичко, което излизаше изпод четката му."

Павлин Коцев остава не само като име в историята на българското изобразително изкуство, а и като човек, който чрез своите картини успява да съхрани красотата на света около нас. Художник, роден в Северозапада, но оставил следа далеч отвъд пределите на родния край. Днес, 90 години след неговото рождение, паметта за него продължава да живее - в неговите творби, в галериите, които пазят изкуството му, и в хората, които разказват неговата история. Това беше поредният разказ от рубриката "Памет нашенска“ - за една личност, която заслужава да бъде помнена.