Юристи подготвят дело срещу държавата за лоши пътища

Войната по пътищата отнема стотици животи и променя хиляди човешки съдби всяка година. След всяка тежка катастрофа обществото отново поставя въпроса затова кой носи отговорност. Докато държавата обявява нови мерки срещу пътния травматизъм, се появява и един различен подход към проблема, а именно търсенето на съдебна отговорност за системно неизпълнение на задълженията по изграждането, поддържането и обезопасяването на републиканската пътна мрежа. Инициативата е на група адвокати, които са предприели стъпки за дело срещу държавата. Целта обаче не е да се търси обезщетение за конкретен инцидент или за определена дупка на пътя, а съдът да задължи институциите да изпълняват законовите си ангажименти по проектирането, изграждането, поддръжката и обезопасяването на пътищата. Идеята е да се задължат институциите да си свържат работата, обясни за Радио ВИДИН Елица Буенова, адвокат на пострадали при катастрофи.

"С няколко колеги организираме завеждането на колективен иск срещу държавата в лицето на МРРБ и АПИ, в който ще искаме съдът да ги задължи да изпълняват законите, които самата държава в лицето на НС приема, законите и изискванията, които има по отношение на пътната инфраструктура от страна на ЕС и пътищата ни да бъдат приведени в безопасно състояние и да бъдат подържани и строени съгласно нормативната база. Това е основното искане, няма да съдим държавата за пари... Няма да искаме обезщетение... Единственото, което ще искаме от съда е да установи ужасното състояние на пътищата, което е очевидно за всички... И да задължи МРРБ и АПИ да започнат строежът на пътищата съгласно изискванията на закона и след това тяхната поддръжка"

За завеждането на колективен иск се оказва, че има пречка. Това е законодателна промяна в Гражданския процесуален кодекс, която предвижда, че колективен иск може да бъде предявен само ако това е изрично предвидено в специален закон. След проверка на действащото законодателство се оказва, че за подобни случаи такава възможност не е разписана, допълни още адвокат Елица Буенова. По думите й, в съдебната практика вината за катастрофите се вменява на шофьорите, а лошото състояние на пътната инфраструктура остава на заден план.

"Проблемът, който имам като адвокат на пострадали при ПТП е свързан основно с това, ако говорим на тема пътища, вкл. и аз, нямам интерес, държавата също в лицето на прокуратурата да търсим вината в пътищата, в строителя, в комисията, която е приела, в проектанта, във фирмата, която е изградила пътя отговорност от тези хора. И по този начин бидейки те безотговорни, не носещи никаква отговорност за това, което правят, всъщност вие виждате и какъв е резултатът..."

Сигнал за лоша пътна инфраструктура конкретно в Северозапада, преди известно време подаде пътният експерт Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики. При инспекция на ремонтиран път във Врачанско, без особени усилия и с голи ръце бе откъснато парче асфалт, което бе предадено за анализ на отговорните институции и конкретно на АПИ и МРРБ.

"... Както обещахме ще подарим по едно парче асфалт от републикански път между Оряхово и Селановци... Някои хора ни критикуваха, че това било държавна собственост, ето ние си връщаме държавната собственост, ето ние си я връщаме на държавата с един прост въпрос. Редно ли е да се правят пътища с такова качество в България, защото за мен това е абсолютно недопустимо, да не говорим, че застрашава безопасността на всички граждани..."

Ето как шофьори във Видин, с които разговаряхме, описват състоянието на пътната инфраструктура.

"Нямаме добри пътища. Изобщо какво се правят с тези пари. Нашите пътища са некачествени и просто нямам думи... Пътищата са трагични, прекалено. Пътищата вече се знаят от всички... Най-добре да направят хубави пътища, да регулират... Трябва да бъдат както се казва, караш в чужбина 500 км. и не усещаш как си ги минал, а тук да се друсаш по тези дупки и некачествено извършени ремонти..."

Дали лошата инфраструктура е само съпътстващ фактор или носи реална отговорност за тежките катастрофи, това е въпрос, който все по-често се поставя. Дали законът ще даде възможност държавата да бъде търсена за отговорност при системно неизпълнение на задълженията ѝ по поддръжката и обезопасяването на пътищата, предстои да покаже съдебната практика.