Валентин Ивайлов: "Да приемеш страха е първата крачка към мечтите"

Да напуснеш дома си, за да следваш мечтите си, никога не е лесно. Особено когато си едва на 18. Но за Валентин Ивайлов това се оказва една от най-важните стъпки в живота му. Днес той е студент по комуникационни науки в Амстердамския университет, със специализация „Политическа комуникация и журналистика“, а част от обучението му преминава и в Националния университет на Сингапур, където изучава международни отношения.

Освен студент, Валентин е човек, който не спира да пътува. Модата е една от неговите страсти – той се развива и като модел, а фотографията е друг начин, чрез който улавя света около себе си. Срещите с различни хора и култури му помагат да гледа на света с по-широк хоризонт, а животът в чужбина го учи не само на знания, но и на смелост, независимост и свободата да бъде себе си.

Какво му даде изборът да учи извън България? Защо вярва, че страхът не трябва да ни спира, а да ни води напред? И какво би казал на всеки млад човек, който днес се колебае дали да остане тук или да поеме по своя път? Ни разказва Валентин Ивайлов.

Соня: След като избра да продължиш образованието си в Амстердам, смяташ ли днес, че това беше правилното решение? Какво ти даде този избор?

Валентин: Със сигурност смятам така, даже не на 100%, а на 101%, мога да кажа, че първоначално ми беше доста сложно, особено първият семестър в университета. Но сега, когато мога да погледна назад, наистина много се радвам, че пожелах да отида там и успях.Този избор ми даде много неща, със сигурност. Едно от най-важните за мен беше свободата. Свобода за идеи, свобода за артистичност, свобода да правиш неща и най-вече свобода да разгърнеш и откриеш себе си като човек. Даде ми много позитивни емоции, много приятелства, много тъжни моменти, но именно те те изграждат като личност.

Соня: Много млади хора напускат България с надеждата за по-добро развитие. Какви възможности откри ти в чужбина, които според теб липсват тук?

Валентин: Всъщност не вярвам, че младите хора чак толкова много искат да си тръгнат. Или поне причината не е, че тук няма да могат да се развият. По-скоро в България хората са малко по-консервативни и това спира младите да се опитват да правят нещо ново, да бъдат автентични и иновативни. На мен лично Амстердам, а и пътуванията ми, ме научиха, че няма една истинска реалност и няма нещо, което да е единственият канон за нормално. Точно обратното – нормалното е абстрактна концепция. Това го разбрах, когато напуснах България. Мога да кажа, че хората там дават възможност на всеки да опита. Да бъде себе си, да бъде автентичен. Дали се оценява повече? Може би да. Дават ти поле за изява, което в България понякога е по-трудно, защото все още има хора, които не приемат различието.

Соня: Животът в друга държава обаче носи и много трудности. Кое беше най-голямото предизвикателство за теб? Имало ли е моменти, в които си се колебал дали да останеш там?

Валентин: Да. Мисля, че е много важно да не си слагаме розови очила и да смятаме, че когато отидем в чужбина, всичко ще бъде лесно. Даже точно обратното. Имало е моменти, в които ми е било много трудно. Особено през първия семестър. Когато си на ново място и няма кой да ти помогне, е тежко. Да, имало е много сълзи. Когато отидох в Амстердам преди четири години, исках след това да се върна в България и да покажа всичко, което съм научил. Да покажа, че и българинът може, стига да не го е страх от различното. После разбрах, че страхът всъщност е част от процеса. Ако не те е страх, вероятно не си на мястото, където можеш да израснеш. Аз не харесвам израза „излез от комфортната си зона“, но силно вярвам, че страхът е част от това да изградиш себе си. Страхът е важен.

Соня: Освен обучението си, ти пътуваш много. Как срещите с различни хора и култури промениха начина, по който гледаш на света и на собственото си бъдеще?

Валентин: Честно казано, за бъдещето нямам точен отговор. Но със сигурност това отвори призмата ми към света. Отново – няма една реалност и няма едно нормално. Това, което е нормално за България, може да не е нормално в Амстердам, във Филипините или в Австралия. Това са различни вселени. Хората, които срещам, ми показват, че не трябва да живеем по един-единствен модел. Всеки има право да намери своя смисъл, стига да не вреди на останалите. А в България все още се учим да приемаме различните реалности.

Соня: А според теб от какво най-много се вълнуват младите хора днес?

Валентин: Харесва ми, че спомена свободата. Мисля, че младите имат нужда именно от това – да бъдат себе си. За съжаление, все още живеем във време, в което има войни, расизъм, хомофобия и сексизъм. Но вярвам, че младите се опитват да променят това.

Соня: Ще успеем ли да оставим дискриминацията зад гърба си?

Валентин: Предполагам, че да. Но трябва да започнем с образование и с това да не превръщаме тези теми в табу. В училище има голям пропуск по тези въпроси. В крайна сметка всичко опира до това какъв човек си и как допринасяш за обществото.

Соня: Какво би казал на един млад човек, който днес се колебае дали да остане в България или да потърси реализация в чужбина?

Валентин: Бих му казал да не се страхува, но и да приеме страха. Ще бъде трудно, но си заслужава. И най-вече – да бъде отворен към хората. Приятелствата, които създаваш по пътя, могат да останат за цял живот. Да бъде себе си и да не носи маски.

Соня: Виждаш ли се някой ден отново в България?

Валентин: Ако ме беше попитала преди три години, щях да кажа „да“. Сега не се виждам да се върна веднага след университета. Не защото не обичам България, а защото се чувствам човек на света. Искам да поживея в още няколко държави, да видя различни реалности и един ден, когато се върна, да донеса със себе си всичко, което съм научил.

Да тръгнеш към непознатото никога не е лесно. Но понякога именно там откриваш не само нов свят, а и себе си. Всеки избира своя път - някои го намират близо до дома, други - на хиляди километри разстояние. Може би най-важното не е къде ще изберем да живеем, а дали ще имаме смелостта да останем верни на себе си, без да се страхуваме от различното. Защото светът става по-голям не когато смениш държавата, а когато промениш начина, по който го виждаш.