Реален ли е дефицитът от 5,7% и има ли рискове за публичните финанси?

Темата за състоянието на публичните финанси отново разбуни духовете, предимно заради бюджетния дефицит от 5,7%. Според правителството този дефицит е резултат от натрупани разходи и необходимостта от актуализиране на финансовата рамка, докато част от икономистите поставят под въпрос начина, по който е изчислен. Кабинетът предлага пакет от мерки за ограничаване на разходите, повишаване на събираемостта на приходите и по-строг контрол върху бюджетната дисциплина. Целта е постепенно намаляване на дефицита и изпълнение на европейските фискални изисквания. Европейската комисия отчита, че България трябва да предприеме убедителни действия за стабилизиране на публичните финанси и да следва препоръките по новата фискална рамка. Брюксел очаква страната да представи надежден план за ограничаване на бюджетния дисбаланс през следващите години. Междувременно синдикати и представители на различни обществени сектори предупреждават за възможни протести, ако планираните ограничения засегнат доходите или социалните разходи. Бизнесът също настоява за предвидима финансова политика и избягване на резки данъчни промени. Основният въпрос е дали държавата ще успее да овладее разходите и да върне бюджетното салдо в допустимите граници до 2027 г. Това ще зависи както от темпа на икономическия растеж, така и от ефективността на предприетите реформи. Сред основните рискове остават забавянето на икономиката, по-ниска събираемост на приходите и натиск за увеличение на публичните разходи. Допълнително предизвикателство са инфлацията, геополитическата несигурност и възможното забавяне на европейската икономика. Експертите предупреждават, че липсата на последователна фискална политика може да затрудни изпълнението на стратегическите цели на страната, след влизането ни в еврозоната. Следващите месеци ще бъдат ключови за това дали финансовата стабилност ще бъде запазена без сериозни социални сътресения.

Реален ли е дефицитът от 5,7%, какви са рисковете пред публичните финанси и икономиката? Тези въпроси зададоха в дебат преди дни икономисти от Института по пазарна икономика. В "Посоките на делника" разговаряхме с Адриан Николов, служител на института:

"Сравняваме две неща на практика - от едната страна са приходите, които са оценка на очакванията какво правителството ще може да събере от данъци, осигуровки и от останалите си приходни източници, а от друга страна имаме разходите, които всяко министерство и всяка институция си е посочила като намерение, таван на това, което иска да похарчи. Дефицитът е естествената разлика между тези две величини. Тук големите въпроси са няколко - дали приходите ще бъдат осъществени в размера, в който са заложени, като тук трябва да поздравим Министерство на финансите, което за разлика от няколко предишни бюджета, не залага изключително на големи увеличения на приходната част."

И в проектобюджета на новия кабинет за 2026 година формулата за определяне на минималната работна заплата остава гореща точка.

"Има опции, разбира се, като ние преди бяхме в подкрепа на сегашния механизъм, само че той беше вързан със средната работна заплата и това доведе до едно скокообразно увеличение, което доведе до задържане на равнището на сивата икономика, след много години на нейното свиване което отразява въвеждането на повече сиви практики при труда в най-ниския сегмент, хората с най-ниско образование и най-малко умения. Виждаме и едно задържане на заетостта при най-младите, които имат най-труден достъп до пазара на труда и при които минималната работна заплата представлява реална спирачка всъщност за навлизане към трудова заетост."

Ще успее ли държавата да овладее разходите и ще се справят ли управляващите с високия дефицит - това проверихме в анкета сред видинчани:

"В никакъв случай никакво доверие, аз лично нямам такова. Аз не съм икономист и не мога да коментирам въпросния дефицит... Накрая на годината дефицитът пак ще е 3%, защото ще вземем от капиталовите вложения 7 млрд. Те са 9 млрд., ще вземат 7 млрд. и ще отчетат 3% дефицит. Ще вземат от капиталовите, те 9 млрд. не могат да изхарчат за половин година за строежи, за магистрали, за пътища. Винаги това е един буфер в бюджета. Засега няма опасност да влезем в румънския сценарий, ние още нямаме 10%, засега сме на 5.7%. Гоним румънците, но засега ое не сме в техния сценарий."

В декларация от Синдикат "Образование" заявиха своите искания и намерения към бюджета за образование в новия бюджет на държавата и припомниха, че средствата за образование според Закона за предучилищното и училищното образование не могат да бъдат намалявани от правителството. Синдикатът настоя процентът за образование да не бъде по-нисък от постигнатите 4,8% от БВП през 2025 г. Това подчерта в интервю за БНР Юлиян Петров, председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа".

"Министърът на образованието поиска едно увеличение на единните разходи и стандарти на парите за образование и да се постигне това, което обещаха на изборите 125% над средна брутна работна заплата за учители, но министърът на финансите разпореди са оправи това искане и всъщност то да отпадне. На практика няма да има увеличени на средствата за образование и те ще станат по-малко, а в средносрочната прогноза те дори ще вървят надолу. В следващите години те ще станат 4% и съответно 3.8%".

Националният съвет на КТ "Подкрепа" няма да реагира до септември, но ако това отношение продължи, не може да се прогнозира спокойствие и хармония в системата, допълни Юлиян Петров. Искането е с този бюджет да се достигне 125% от средната работна заплата.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.