Кай – девет години любов на четири лапи

Има кучета, които влизат с лай. Има и такива, които влизат с... целувки. Кай определено е от вторите.

Той е деветгодишен немски мини шпиц и още с първата ни среща разбрахме защо неговата човешка майка Славяна не използва думите "стопанин" или "собственик". За нея Кай е детенце. И честно казано, след няколко минути прекарани с тях, започваш да разбираш защо.

Първото нещо, което ни направи впечатление, беше розовата главица на Кай. Не, не защото природата е решила така. А защото Славяна явно не пропуска възможност да го нацелува. И ако се чудите дали той има нещо против – никак даже.

Кай е от онези кучета, които не скачат по теб, а те печелят тихичко. Малко по малко. С едно спокойно присъствие, с бели миглички, с поглед, който сякаш разбира всяка дума и с безкрайно желание да целува. По едно време реши, че заслужаваме специално внимание и започна старателно да ни обсипва с целувки.

Открихме нещо друго – че господинът е голям фен на масажите. Започнахме да го почесваме и масажираме по гръбчето и врата, а той буквално се отпусна.

Разбира се, Кай си има и "лоша" страна- като бебе е унищожил няколко кабела за интернет, обувки и джапанки. Днес обаче е истински джентълмен. Единственото, което не е успял да приеме, е къпането. Щом види пълната вана, започва да "гребе" въздуха с лапички, с надеждата някой да го спаси. Но домати? Кашкавал? Парченце диня през лятото? За тях винаги ще намери място.

И още нещо много ни хареса. Жената, от която Славяна взима Кай, някога ѝ казала: "Да знаете, че си вземате котка във вид на куче.“ И май е била права. Кай обича спокойствието, спи с любимите си плюшени играчки, не е почитател на водата и предпочита тихите моменти пред шумните приключения.

А когато накрая попитахме Славяна с една дума какво е Кай за нея, тя не се замисли нито за секунда и каза: "Детенце.“

И някак след всички онези целувки, масажи и погледи, тази дума прозвуча като най-точното описание.

"Връщаме се от разходка, малко му е топло и е уморен, затова е малко по-бавен. Носи си това якенце и зима, и лято. Но шпицовете не могат да се постригват, не бива. Може би специалистите да имат друго мнение относно груминга на подкосъма, но ние не сме го подстригвали. Кай е много любвеобилен. Това е най-близащото куче. Целува всичко. Спокоен е. Дружелюбен е много. Търпелив е. Като малък правеше бели, докато смени зъбките. Така, до година – година и половина като възраст. Три пъти сменяхме кабела на интернета. На съвестта му лежат известно количество обувки, джапанки. Но любовта... тя е тази, която надделява над всичко. Това премина. Кай си хапва кучешки пастети, в по-хладния сезон паучове, сега в топлото не. Хапва гранули, специални за него, подходящи за породата и за възрастта. Но не може да устои на човешка храна. Всичко може да пренебрегне, освен човешката храна. Има си любими неща. Обича кашкавал, обича домати – много обича домати. Хапва плодове. Не всички, но хапва плодове. Сега лятото – диня хапва, но съвсем по малко. Не трябва много сладко. Но той е в добро здравословно състояние, което се следи непрекъснато. Къпем си го. Така ни е обяснено за неговата порода и следваме тези съвети. На два месеца веднъж го къпем и обезпаразитяваме вътрешно и външно. Не споменаваме думата "баня“, защото той се стресира много. Къпането е във ваната. И когато тя е пълна, подготвена и той е поднесен над водата, започва да гребе въздуха. Но в момента, в който докосне водата, иска да излезе и въобще не обича", разказва Славяна. 

Е, след този разговор май всички разбрахме защо Кай не е просто домашен любимец, а истинско детенце.

Пожелаваме на него и на човешката му майка Славяна още много щастливи разходки, много гушкане и, ако може... малко по-малко стрес покрай банята.