Стоил Цицелков: Заиграването с ИК е изяждало главата на правителства

Най-политическият закон в страната отново ще претърпи промени. Задава се юбилейната 30та поправка на Изборния кодекс, който от 2014та година насам се променя буквално всяка година. Парламентът даде начало на поредното изменение.

Намерението е да се възстанови машинното гласуване като основно, а с хартиени бюлетини да се гласува в малките населени места. Управляващите от "Прогресивна България" обявиха, че ще има цялостна ревизия на правилата, но след президентските избори.

Три са новостите, предложени от властта: изцяло машинен вот освен в малките секции, без ограничения за броя на секциите извън ЕС и премахване на район "Чужбина".

Сред намеренията, които се отлагат за 31вата поправка догодина, са да няма екзитпол в деня на вота не само в медиите, но и в социалните мрежи, да има дигитални избирателни списъци и сканиране на карти, да отпадне уседналостта.

Ще бъде ли изсветлен процесът от поредния ремонт на Изборния кодекс?

Темата дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков.

Радио ВИДИН: Стартира поредната, явяваща се юбилейна, поправка на ИК. Защо? Какво пак пречи?

"30тата е като 29тата, отново в последния момент и отново без анализ. Посоката е добра. Пречи ни това, че КС обяви след частична проверка на съдържанието на чувалите и сравнена с това, което е записано в протоколите, частично касирахме изборите и пренаредихме мандатите, което пренареди състава на последния парламент. Само можем да спекулираме какво би станало, ако бяха проверени всички секции. Това е достатъчно основание да кажем, че проблем има. За съжаление, липсва ни анализ. Сега отново сме в ситуацията, в която изправяме машини срещу хартия. Със сигурност не е проблемът това в нашите избори".

Радио ВИДИН: Съществуват крайни агитки, които преувеличават двете технологии.

"Абсолютно. Напълно съм съгласен с такова мнение. И двете технологии имат своите плюсове, своите минуси. По мое мнение едната се представя сравнително по-добре чисто технологично, но пък чисто социално, поради създадено умишлено недоверие, поради много нарочни пресконференции, на които се изговориха много глупости, които никога не бяха адекватно опровергани, съвсем естествено е част от избирателите, които не могат да си отделят времето постоянно да следят за всичките научни доклади, да изпитват недоверие. Такова недоверие обаче има и към двете технологии. Необходимо е да се направи един анализ. Просто връщане към едни стари правила - това, което е предложението сега, за предстоящите президентски избори общо взето се връщаме към правилата, които важаха '21-22 година. Тогава, когато се взимаше машинния протокол под внимание, а не се брояха разписките. Връщане към тези правила носи своите рискове. Основният риск тук не е как се справя една машина. Машините са си машини, те са като калкулатори, правят едно и също. Проблемът е кой и как ги използва, с какъв протокол, какви стандарти се прилагат и какъв контрол има, за да води това до доверие. Дори ако хора, които са така вътре в самата кухня, работят с тези машини и имат доверие, това не е достатъчно. Трябва да го направим така, че и най-големите скептици, техните съмнения да бъдат адресирани адекватно, разсеяни където и когато е възможно. А защо не и потвърдени, след което да се търсят възможни изходи. За мен най-големият риск е, че при едно не добро изписване на процедурите, на подзаконовите и законови разпоредби, нормативни уредби... сега чета повечето предложения и виждам, че не са добре прецизирани, въпреки че е добра посоката. Не е много ясно, например, там е записано, че ще се сравни броят на разпечатаните разписки с броя на записаните гласове в устройствата за машинно гласуване. Това не е достатъчно. Броят им не ни казва какво има в тях. Необходимо е да проверим и самото съдържание. Това е просто един пример. За да можем да върнем доверието, броят на бележчиците не е достатъчен. Още повече, представете си една хипотеза: какво ще се случи, ако се разминават? Всички тези варианти трябва да са внимателно изписани. В случай на разминаване, колко ще проверим... Ето едно предложение от моя страна, правил съм го много пъти и това е добрата международна практика, това е стандарт. На случаен принцип, между 2 и 4 % от секциите да бъдат изтегляни след деня на гласуване, на лотариен принцип, и да бъдат изцяло проверени. Не само броят, но за кого е гласувано, с каква преференция, да се провери дали именно това е отчетено в самата машина. Само подобен вид проверка би могла да върне, поне частично да започне да връща доверието. Ако това не се случи, може да се получи една хипотеза, в която дали умишлено, дали от безхаберие, да се окаже, че има разминаване между брой бележки, има частично неотпечатани бюлетини... и това може да доведе до още повече недоверие в едната технология. А това евентуално може да доведе до изцяло отхвърлянето и. Това ще е напълно незаслужено. Няма да е защото технологията не се е справила добре, а защото тези, които трябва да я контролират и прилагат, не са го направили по най-добрия начин".

Радио ВИДИН: Къде е проблемът със секциите в чужбина?

"Има проблем, да: това е липсата на контрол. Специално в Молдова и в Турция. Има достатъчно материали, журналистически изследвания, всеки може да провери. Там има необяснимо поведение, едни изключително много хора гласували, но които не владеят български език. А това е задължително, за да участваш в изборите. Други лица им попълват декларациите за гласуване от друго място. Има организирано извозване. Това всичко води до едни основателни съмнения и притеснения, че там хората или не гласуват напълно свободно, или по някакъв начин са организирани и мотивирани да гласуват. Това е притеснително. Това са основателни притеснения. Те няма да бъдат разрешени обаче, ако така общо генерално просто решим да ограничим правото на българите в чужбина да гласуват. По-любопитно е, че това ограничение дойде след предложение на Новото началото. Малко след изборите пък самите те казаха, че искат то да отпадне. Този вид заиграване и следване волята на малък политически елит, а не на интересите на българите в чужбина, е изключително погрешен. По мое мнение мотивацията да забраним гласуването в чужбина на тези последните избори далеч не беше така притеснение за осигуряване на сигурност и на по-добър контрол. Ако това е нашата цел, то има конкретни стъпки, които могат да бъдат извършени. По-скоро изглеждаше, че се търси механични отстраняване на хора, които се предполагаше, че са по-скоро лоялни след разделението на ДПС към онази фракция, която остана вярна на д-р Доган. Наистина всякаква мотивация дали за ограничаване или увеличаване на права на избиратели следва да е базирана на интереса на гражданите. Трябва да е комуникирана, да се направи анализ на въздействието, да се каже колко точно хора се очаква да гласуват, в колко секции, как ще бъдат обезпечени, как ще бъде контролирано, защото начинът, по който преди се правеше, оказва огромна тежест върху Външно министерство, което работи с ограничени ресурси и човешки капацитет. Заплатите са ниски, за разлика от силовите структури. Това са едни несвоинствени функции, които обезкървяват нашите мисии в чужбина, които без това са пренатоварени с работа. Мисля, че във всяко едно решение трябва да бъдат взети предвид тези, от които се очаква да изпълнят тези решения. Едно е ние да имаме едни добри пожелания в София и да искаме нещо да се случи на другия край на света, но е добре да вземем предвид реалностите на място".

Радио ВИДИН: Впечатлението ми от Вашите думи е, че управляващите не са разговаряли с вас, експертите.

"Честно казано повечето от предложенията, които виждам, са предложения, които ние сме правили, дори на тях. Няма лично аз, както и различните експертни граждански групи, в които участвам, нямаме такова желание да претендираме за авторство. Това са добри практики, нямат автор. Това са международни стандарти. Посоката е добра. Много от тези предложения са изцяло в линия с това, което ние отдавна говорим. За съжаление, тези предложения, макар и добри, трябва да бъдат въведени по начин, който да вдъхва повече доверие. А не просто механично наложени, понеже имаме мнозинство в момента. Това вече сме го правили много пъти - промени на правилата непосредствено преди изборите. Самите управляващи казват, че тези промени сега искат да ги направят за тези избори, пък после щяло да има по-цялостен анализ и реформа на Изборния кодекс. Това е проблематично. Смятам, че промени сега има какви да се направят, но наистина трябва да се седне с тези хора, които ги предлагат, да се разбере така цялостният контекст и рационала зад тези промени. Като всяка една промяна, тя има въздействие, трябва да се направи един холистичен анализ как тя ще се отрази по цялата система. Изборите са система. С малка промяна в една бръмка някъде по веригата може да се окаже, че се получават изкривявания, които дори носителите не са очаквали. Това не е спекулация. Такова нещо се е случвало многократно в България. Оказва се, че тези, които правят някакво предложение, после са изключително разочаровани от резултатите, които получават. Заиграването с Изборния кодекс е изяло главата на доста партии, на доста правителства. Не е далновидно да се влиза с бутонките напред. Би трябвало да се направи широка маса. Начинът, по който се прави в момента - един ден се обявява, че са внесени промени, буквално на следващия ден се свиква Правна комисия, а това до този момент беше невъзможно дори в най-мракобесните времена на Сглобки, коалиции и тн... това не се беше случвало. В момента и това се случва! Ние, гражданските организации, представители на Министерства, всички заинтересовани, участващи по сертификации и одитиране на тези машини, получихме по-малко от 24 часа предизвествие. По-късно беше обявено за следващия ден заседание на Правна комисия за 15 часа, после беше изместено за 12:30, а това направи невъзможно за всички нас, които си бяхме взели втората половина от деня. Оказа се, че няма да можем да присъстваме. Това не е добрата практика. Това не е адекватно обсъждане. Шест законопроекта са внесени от пет различни политически субекта. Приеха се основно на управляващата формация, както и някои предложения на ПП и ДБ относно машинно гласуване. Притеснявам се да не стане един турлюгювеч. Това вече сме го виждали, това механично обединяване на законопроекти. Това не е добрата практика. А и от съвсем скорошния ми опит в Правна комисия, от февруари месец тази година, много ясно си спомням, всеки може да види от записите на тези публични заседания, че масово депутатите демонстрираха абсолютно непознаване на правилата. Тоест не е редно ние да предлагаме промени и изменения, когато ние не сме запознати със сега действащата нормативна уредба".