Какво са яли и пили българите през годините – разказ от архивите във Видин

В днешното издание на рубриката "Памет нашенска" ще ви разкажем за изложбата на Държавна агенция "Архиви" - "Храни и пития на българите - от ориенталската трапеза до столовата". Тя представя историята на храните и напитките като част от развитието на България и София - от Освобождението до 90-те години на XX век. Изложбата гостува в Държавен архив - Видин и включва над 130 уникални фотографии и архивни документи от 29-те държавни архива в страната. Посетителите могат да проследят как са се произвеждали и продавали храните и напитките, кои са били най-известните ресторанти и барове, какви са били любимите ястия на популярните личности и къде са се събирали изисканите компании след балове.

Заглавието на изложбата е вдъхновено от браншовия съюз на производителите на храни и напитки към Българския занаятчийски съюз в Третото българско царство, който е носел името "Храни и пития".

Непосредствено след Освобождението България преживява истинска кулинарна революция. Първите европейски вкусове и традиции пристигат по Дунав, а след това се разпространяват и в останалата част на страната. Постепенно банкетите стават все по-изискани, а на трапезата наред с българските ястия се появяват европейски специалитети, качествени вина и шампанско.

С идването на австрийци, чехи и италианци в големите градове се налага и европейският стил на обслужване. Софийските ресторанти и сладкарници се превръщат в любими места за срещи на обществения елит. Там се сервират гулаш, бифтеци, виенски сладкиши, кафе капуцинер и десерти по европейски образец.

Изложбата разкрива и любопитни истории от царския двор. Докато цар Фердинанд е известен с пищните официални вечери с десетки блюда, синът му Борис III предпочита далеч по-скромна трапеза и спазва строго постите. Съпругата му, царица Йоанна, дори избягвала миризмата на дивечовите ястия, приготвяни за ловните компании на царя.

Посетителите могат да научат още къде се е събирала столичната бохема след балове, кои са били любимите заведения на известни писатели, художници и учени, както и как се променя храненето по време на социализма - с опашките пред магазините, дефицитните банани и портокали, но и с началото на производството на „Кока-Кола“ в България още през 1965 година - първо сред социалистическите държави.

Сред любопитните истории е и тази за шоколадовата фабрика „Щастие“, която след национализацията става „Малчика“, а години по-късно е придобита от „Нестле“. Изложбата „Храни и пития на българите - от ориенталската трапеза до столовата“ включва 27 табла и 7 витрини с документи, съхранявани в Държавен архив - Видин. 

"Едно от първите табла е посветено на храните, които днес приемаме за традиционни в българската кухня. Те обаче стават масови сравнително късно – през XIX век и дори в началото на XX век. Първоначално навлизат сред по-заможното градско население, а в по-бедни райони като Странджа чушките, доматите и картофите се разпространяват едва след Балканската война с идването на бежанци от Тракия. Друг важен въпрос през вековете е съхраняването на храната. Използвали са се различни методи – осоляване, сушене, овалване в пепел, киснене в марината. Сандъци в мазетата са били част от борбата срещу развалянето на храните. Голям тласък в консервирането дават войните, а след Освобождението, заради недостига на работна ръка в селското стопанство, ученици, студенти и дори научни работници са изпращани да помагат при осигуряването на суровини за хранителната промишленост. След 50-те години идва модата на зимнината в буркани, а капачките се превръщат в търсена и често дефицитна стока. Интересен факт е, че първият български хладилник за бита е произведен през 1958 година, а няколко години по-късно десетки хиляди души чакат за следващия модел. В изложбата може да се види и как се променят навиците при хранене и сервиране. В началото лъжицата е основният прибор, а вилицата навлиза по-късно. Семействата са се хранели от обща купа, като всеки е използвал своя лъжица. Постепенно с европейското влияние идват нови маниери, сервизи и начин на поднасяне на храната. Сред интересните теми е и развитието на напитките. В изложбата е представено производството на „Кока-Кола“ в България – то започва през 1965 година в Пловдивския завод „Тексим“. По това време България е първата страна на Балканите, която започва производството на популярната напитка. Отделно табло разказва за сладките изкушения – захарта, сладкарството и шоколада. Представена е историята на първата фабрика за шоколад в България – „Щастие“, основана от Стефан Тодоров. След национализацията през 1947 година фабриката е преименувана. Интересна част е посветена и на питиетата. В изложбата може да се проследи как бирата постепенно навлиза в българския живот още от средата на XIX век – първо в Шумен, а след това и в други градове. Представени са още теми като вегетарианството и въздържателните движения, както и детското хранене. Наред с таблата към изложбата са подредени и седем витрини. Всички документи в тях се съхраняват в Държавен архив – Видин, като са подбрани и представени тематично", разказва дългогодишният главен експерт в Държавен архив - Видин Габриела Стойчева. 

Седемте витрини с архивни документи, които допълват изложбата разказват различни истории - за развитието на кафенетата, ресторантите и сладкарниците, за риболова по река Дунав и за традициите, свързани с рибата като храна. Представени са още документи и снимки от производството на храни, плодове и зеленчуци - от млекопреработвателни предприятия и консервни фабрики до трудовото ежедневие на хората, ангажирани в този сектор. Особено любопитна е витрината, посветена на рецептите. В нея могат да бъдат видени стари кулинарни тефтери, сред които рецепта за приготвяне на суджук от началото на XIX век, готварски записки на френски език, сладкарски рецепти от списание "Пчела" от 1936 година, както и фототипно издание на готварска книга от 1870 година.

Изложбата е реализирана с подкрепата на "Нестле България" и "Кока-Кола България". Неин куратор е Адриана Попова, главен експерт в Държавна агенция "Архиви", а дизайнер - Стоян Бунджулов. Това е само част от богатата история, която архивите съхраняват - история за вкусовете, навиците и начина на живот на българите през различните периоди.

Изложбата ще гостува в Държавен архив – Видин до края на август.

Повече за изложбата можете да чуете в прикачения звуков файл.