От учителската катедра до сърцето на Жеглица – историята на Стефан Георгиев

В днешното издание на рубриката „Думата имат старейшините“ ви срещаме с един човек, чийто живот е преминал през тежката работа на струг до училищната катедра, за да акостира днес на тихото, но пълно с живот пристанище на дунавското село Жеглица. Той е потомствен видинчанин, с над 40 години учителски стаж, а днес – моторът зад възраждането на местното читалище. Запознайте се със Стефан Георгиев.

"Родом съм от Видин, потомствен видинчанин, никога не съм имал село... И ето сега, от 10 години съм пенсионер, жител на Жеглица. Къщата е наследствена, на дядото и бабата на съпругата ми. Дворът е страхотен, изглед към Дунава... Да се събуждаш с птиците, с изгрева на слънцето, да газиш бос в окосената трева, да виждаш как засаденото се променя... Да участваш в процеса на природата е невероятно."

Преди да открие магията на оранжерията и селския двор обаче, животът на Стефан Георгиев преминава през редица завои. Завършва механотехникум с профил „Студена обработка“, работи като стругар в консервния комбинат във Видин, но любовта му към неговата съпруга Ваня го вдъхновява да продължи образованието си. Завършва Учителския институт в Силистра, а по-късно и Българска филология във Великотърновския университет.

Първото им разпределение като млади учители ги изпраща в различни села, но младото семейство с едногодишно дете настоява да бъде заедно. Така започва 3-годишното им приключение в село Рабиша, където Стефан преподава физическо възпитание, води младежки дейности и играе във футболния отбор. Следват четири десетилетия, посветени на децата във Видин – като дружинен ръководител в Седмо училище и над 20 години като преподавател по български език, литература и немски в Гимназия „Цар Симеон Велики“.

"В годината, в която навърших годините и правото за пенсиониране, си казах: Аз съм дотук. Получих най-високата грамота на Министерството на образованието... Аз съм човекът, който проведе открит урок пред министъра на образованието тогава – Владимир Атанасов."

Пенсионирането за Стефан Георгиев обаче не означава почивка. Преселил се в село Жеглица, той поема местното читалище като председател и секретар. И заразява цялото село със своята енергия.

„Когато се съгласиш да си нещо, трябва да го правиш. Започнахме с ремонт на малкия салон... Извиках един комшия, направихме го. Дойде друго момче: „За мен има ли работа? Аз правя ток“. Смени цялото осветление. Дойде друг – направи масите. Три дами събраха пари и купиха печката. Нямахме вода, нямаше тоалетна... Доброто стана лавинообразно!"

Днес читалището в Жеглица има тоалетна, вода, нови мебели и работещ кухненски бокс – всичко благодарение на доброволния труд, финансовата подкрепа и обединението на местните хора. На финала на нашия разговор питаме старейшината Стефан Георгиев какво е неговото послание към младото поколение – онези, които тепърва градят своя трудов и житейски път:

„В трудовия си път трябва да бъдат подготвени първо – образователно и физически, да са здрави, за да осъществят мечтите си. Да знаят, че всичко се постига. В очите на другите е само онова, което те могат, а в твоите очи са мечтите ти и твоите възможности. Това е въпрос на амбиция, търпение и последователност. И да знаят, че България ще я бъде, ако запазим най-вече тези сакрални български неща – фолклора, танца, традициите и културата. Запазим ли ги – ще успяваме!"

Повече може да чуете в звуковия файл.