На 77, с 80-килограмови тежести: Една видинчанка, която не признава "старостта"

Това не е история за мускули или тежести, нищо че записите са направени във фитнес зала, а е разказ за куража да не се примириш с клишето за "старостта", който доказва, че вдъхновението не се измерва в години, а в решителност. Това е разказ за една жена, която "връща годините назад".

 

Тя се казва Васка Захариева, от Видин е, на 77 години е и за разлика от повечето хора на тази възраст, избрали спокойствието на дивана, тренира във фитнес залата три пъти седмично с по-голям хъс от мнозина младежи. За нея фитнесът не е просто упражнение, а начин да спре времето. Тя не е "възрастен човек", а човек с енергия, която кара годините да изглеждат като нищо повече от число в личната карта. Разговарях с Васка след една нейна тренировка и когато я помолих да я снимам, тя с готовност помогна на треньора си да закачат тежести на един уред и докато аз снимах, тя направи една серия от 12 избутвания с крака на 80-килограмови тежести. Васка дошла във фитнеса за пръв път през ноември 2025 година по настояване на нейната дъщеря Боряна и работи по програма, направена за нея от нейния треньор Георги.

 

"Помня и първия, и втория път – не можех да дишам, не ми стигаше въздух. Не съм се уплашила, просто се изморявах, а сега изобщо не се изморявам. Минавам за 45 минути абсолютно всичко. Без почивки, минавам от един уред на друг, на трети, на четвърти, на пети и свършвам. Аз много работи не можех да правя, не можех да клякам, боляха ме коленете, имах проблеми. Сега въобще нямам тия проблеми, освободено ми е тялото и се чувствам добре. Аз съм завършила спортна гимназия и съм тренирала. Спортът ми е в кръвта, дето има една дума, амбициозна съм и изпълнителна... Всеки трябва да дойде да спортува и да види, че това е животът. Истината е тук, нищо друго не може да те промени, както това... Истината е в спорта. Не се ли движиш – няма живот.", казва Васка.

 

Треньорът ѝ Георги не крие, че първоначално е подходил внимателно към нейната програма, но бързо е разбрал, че Васка не търси оправдания:

 

"Точно с нея предизвикателството ми е да я науча, че трябва да си почива между упражненията, защото тя не обича да почива и за нея почивката е губене на време. Дисциплината при нея е много по-голяма, отколкото при по-младите хора. От гледна точка на посещение в залата или на упражненията, трудността на упражненията – тя никога не се е отказала. Не ми е казала примерно: „това ми е тежко“ или „не мога да го правя“... По принцип за мен е без значение възрастта, всеки човек трябва да се раздвижва, дори да не е във фитнес, дори да е проста разходка в парка, трябва да има движение без значение от възрастта. Тялото ни е направено така, че да се движим, и когато се заседим, започват всички болести, болки и трябва движение. Тренираме я както тренирам всички останали хора. Прогресивно натоварване се нарича. С времето се увеличават тежестите, така че да може да ѝ развиваме мускулатурата... Страхотен човек е, много позитивен, мотивиращ, даже и мен ме мотивира, ето така като я гледам. Надявам се и аз като остарея да съм като нея – да тренирам и да не се отказвам."

 

Дъщерята на Васка, Боряна, е човекът, който я е "запалил" по фитнеса, водена от любов:

 

"Аз обичам майка ми, а като обичам майка ми, искам най-доброто за нея да се случва, а най-доброто е присъствието на спорта в живота ѝ... Майка ми е изключително енергичен човек. Възрастта – това е клише, възрастта е само цифра. Аз просто бих казала, че няма млади и стари, има човек, който виждаш и той е това, което е направил за себе си... Предпочитам да говорим за човек, а не за млад човек и стар човек въобще. Аз съм много щастлива, че майка ми ме послуша... Човек никога не трябва да се сравнява с никого, освен със себе си. Ако днес си по-добър от вчера, значи всичко е окей. По-скоро трябва да се радваш, когато виждаш, че някой е в чудесна физическа форма и тренира много добре, защото тогава ще си кажеш: супер, значи мога и аз. За мен най-важната работа на хората е: ако се обичат, ако обичаш децата си, запиши ги да спортуват. Ако обичаш родителите си, ги накарай да се замислят да започнат да тренират. Ако обичаш себе си, също го направи... Спортът е най-хубавото нещо, което може да си подарим в този живот."

 

В тази история думите "старост" и "възраст" нямат място. Тук има само едно нещо, което наистина има значение: желанието да се движиш. Затова спрете да чакате перфектния момент или "по-подходящата" възраст. Защото единственият грешен ход в живота е да спрете да се движите.