Теди Генова: "Не обещанията, а действията възстановяват доверието"

Доверието е една от най-важните основи във взаимоотношенията ни - с близките, приятелите, партньорите, дори в професионалния ни живот. Но какво се случва, когато веднъж бъде нарушено? Можем ли да го изградим отново?

Доверието се създава бавно - с последователност, честност и усещането, че можем да разчитаме на другия човек. То е невидимата връзка, която ни кара да се чувстваме спокойни и сигурни в отношенията си. Но понякога една дума, една постъпка или едно разочарование могат да променят всичко. Когато доверието бъде изгубено, често идват съмненията, страхът от ново разочарование и въпросът дали човекът срещу нас може отново да бъде допуснат близо. Възстановяването му не става бързо и изисква желание, време и от двете страни. Има ли начин да върнем доверието след предателство или разочарование? Какви са стъпките, които могат да ни помогнат да възстановим една връзка и кога е по-добре да приемем, че някои отношения вече не могат да бъдат същите? Потърсихме отговорите от психолога Теди Генова.

"Доверието е една от най-крехките психологични структури в човешките отношения, защото то се изгражда бавно – чрез последователност, сигурност и предвидимост, а в същото време може да бъде разрушено много бързо. Затова възстановяването е възможно, но отношенията почти никога не се връщат в абсолютно същото състояние. След предателство човек много ясно знае, че е способен да бъде наранен точно от този човек отново и това знание остава. Но понякога отношенията могат да станат дори по-зрели след една такава криза, ако, разбира се, има поемане на истинска отговорност, прозрачност и видима, дълбока вътрешна промяна. Защото не обещанията са тези, които възстановяват доверието, а последователното поведение във времето. Човек разбира дали си струва да даде втори шанс със сигурност не по това колко обича, а по това дали вижда реалната способност за промяна у другия. Защото много хора остават в болезнени отношения, тъй като са привързани към потенциала на другия, а не към неговото реално поведение. Затова е важно да се види има ли поета отговорност без оправдания и има ли последователност в действията, както и, разбира се, емпатия към нанесената болка. Защото съжалението и промяната със сигурност не са едно и също нещо. Затова вторият шанс има смисъл тогава, когато отношенията започнат да създават повече сигурност, отколкото тревожност. 

Надали ще изненадам някого, че една от най-честите грешки е прибързването. Ние, хората, искаме нещата да се оправят бързо, защото напрежението е болезнено. Но доверието няма бутон за рестарт. Друга грешка, която стои в основата, е избягването на трудните разговори. Да, мълчанието временно намалява конфликта, но в никакъв случай не може да лекува раните. Често хората се фокусират върху уверения и обещания, а не върху самата промяна. И трябва да си дадат сметка, че психиката вярва на преживяното, а не на обещаното. Затова понякога най-голямата грешка е, че човек жертва себе си в името на връзката – пренебрегва интуицията си, границите си, нещо много важно, за което сме говорили, и собственото си усещане за сигурност."

Възстановяването на доверието е процес, който изисква време, търпение и най-вече желание за промяна. Понякога то може да бъде върнато, когато има честност, поемане на отговорност и готовност отново да се изгради сигурност между двама души. Но доверието не означава да забравим случилото се, а да намерим начин да продължим напред с повече разбиране към себе си и към другия. Защото всяка връзка се изгражда отново и отново - с малките избори, които правим всеки ден.