Платформа анализира пътищата в страната

Иновативен модел за използване на различните източници на данни с цел анализ на риска и фокус на правилното място създаде софтуерната компания Codexio в партньорство с Института за пътна безопасност.

Платформа за установяване на превишения на скоростта в реално време комбинира данни за движението на автомобилите, информация от мобилни приложения, картите на Пътна полиция за травматизма и анализ на инфраструктурните проблеми на най-опасните места, а целта е да насочи ресурсите на държавата към най-опасните места, разказа Иван Йонков, който е директор на софтуерната компания.

"Тук се сблъскват две времеви линии. Едното е, че темата е супер наболяла тема, медиите ни натискат с черна статистика. Аз съм родом от Бургас, пътувам към София, минавам по магистралата и буквално всеки път трябва да изляза някъде, защото има огромна черна точка. С отразяването на всички тези случаи човек започва да става граждански активен, иска да живее в по-спокойни времена, да не се притеснява, че през някоя мантинела ще го засекат, при някой път, ако завали дъжд, ще му се врежат в насрещното... едното е изцяло гражданската позиция на мен и хората, с които работим. Другото е партньорството с Института. Видяхме потенциал за по-голям мащаб. Нещата се родиха в засичането на тези две времеви линии. Този труд на първо време е направен да дава информация не толкова на крайния потребител, колкото на властимащите, които да вземат адекватни и информирани решения накъде да насочат усилията си за превенция. Това е основната идея на рисковия мениджмънт. Крайният потребител също може да се възползва, знаейки кои пътища имат лоша слава, така да го кажем. Такава платформа може да изостри и гражданската позиция на хората. До момента обществото се активира, когато види голям проблем някъде. Когато хората видят статистиката за всичи проблеми, могат да се надигнат, да осъществят натиск. Властимащите трябва да вземат мерки предварително. Досега винаги действаме реактивно. Случва се нещо, хайде да го оправим".

Методологията, с която се управляват родните пътища, е изцяло грешна, допълни Йонков и разясни, че оценката на риска представлява информация, която идентифицира риска, анализира го, след което трябва да се предприемат съответните действия, с които да му се противодейства на този риск.

"От много години действаме така в България, като цяло това е един такъв балкански манталитет - реактивни сме, взимаме някакъв вид решения, които са кръпки, само когато нещо се случи. Този тип мислене, за съжаление, се просмуква от най-високото към най-ниското ниво. Такава е и поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата. Когато това нещо се случва на високо политическо ниво, то полека започва да се вгражда и в мисленето на управители, на граждани. Г-н Милчев е прав, че трябва да обърнем мисленето: да анализираме информация, да оценяваме риска и да взимаме мерки много преди да са се случили инцидентите. Днес това е по-лесно отвсякога. Информацията е трупана с години. Абсолютно кощунство е да не се възползваме от тази информация и да не взимаме адекватните мерки".

От Института за пътна безопасност са убедени, че управлението на риска би довело за не повече от 2 години до европейско ниво на сигурност, обясни Богдан Милчев.

"Нямаме познание що е риск, как се оценява, а по-големият проблем е, че вече, когато започнахме да го оценяваме, няма кой да го управлява. Рискът, освен да бъде оценяван, трябва да бъде управляван. Управлението на риска означава парите, които са в АПИ, във Фонда за пътна безопасност и хората, които контролират движението - МВР и ДАИ, да бъдат насочвани и управлявани съобразно тази оценка на риска. Това нещо среща абсолютната съпротива на АПИ, ДАИ и КАТ. Не искат да позволят на трети субект да наблюдава как те работят, за да ги коригира и да ги направлява така че да действат като една система. Най-големият лакмус е пътната безопасност, предизвикателството пред това правителство, доколко е готово то да работи в светлина, в интерес на българското общество. До момента всички правителства се провалят поради една причина - не са готови да работят в светлина. Институциите, които изразходват милиардни бюджети, трябва да бъдат прозрачни. Институтът ни разработи модел, който е на базата на телеметрия, готови сме във всеки един момент да предвидим поведението на участниците в движението групово, да въздействаме на голямата картина, на крайния резултат. Иначе единичните инциденти ще бъдат разследвани от компетентните органи и ще се търси отговорност. Цялата картина, а именно това след 2 години ние да отидем на европейски нива на сигурност, тоест с около стотина души по-малко загинали, е възможност, която българското правителство трябва да използва".

Пътищата в Северозападна България остават сред най-опасните в страната, показва изготвената оценка на риска.

"Една от отсечките е точно преди Видин, в момента нямам данните пред себе си. Точно преди Видин. Там са най-драстичните разминавания на скоростта, средната скорост и в крайна сметка имаме най-високото превишение над разрешено 50 км/час. Има автомобили, минаващи със средна скорост от 118. Не става въпрос за изпреварване, а за отсечки от порядъка на 1-2-3 км. Има и в Русе... общо взето навсякъде има такива отсечки. Данните са динамични, мерките трябва да бъдат динамични. Не може със статични данни да управляваме динамичен процес".

От Института за пътна безопасност са готови да поемат управлението на риска в страната.

"Преди Визия 0 трябва да стабилизираме транспортната система. Ние имаме план, готови сме да поемем отговорността за този план. Липсата на желаещи да носят отговорност за това, което се случва, а преди няколко часа имаме 4ма загинали на пътя Русе-Бяла... нима има човек в държавата, който да не знае, че този път е проблемен? Ние не можем да го обезопасим десетки години... това не е оправдание!".

Платформата е на адрес https://narushenia.com/.