Има ли реални предпоставки за икономически растеж у нас тази година?

Икономическият растеж е сред показателите, които най-често се използват, когато се оценява състоянието на държавата. Зад процентите на брутния вътрешен продукт обаче стоят процеси, които засягат бизнеса, пазара на труда, инвестициите, доходите и потреблението. Именно затова прогнозите за развитието на българската икономика тази година привличат вниманието както на институциите и работодателите, така и на хората, които очакват по-висок икономически растеж и това да се отрази върху качеството им на живот. Последните оценки на национални и международни институции са за положителен реален ръст на българската икономика. Очакванията са той да бъде подкрепен основно от вътрешното потребление, сравнително добрата ситуация на пазара на труда и постепенното увеличаване на инвестициите. В същото време икономическата среда остава несигурна. Забавянето на растежа в част от европейските икономики, напрежението в международната търговия, геополитическите конфликти и динамиката на цените продължават да оказват влияние и върху България. Икономистите са единодушни, че устойчивият растеж не се измерва единствено с повишаването на брутния вътрешен продукт. Той предполага по-висока производителност, по-ефективни инвестиции, развитие на иновациите и подобряване на жизнения стандарт. Именно затова реалният икономически растеж е тема, която излиза извън рамките на статистиката и засяга всеки - от големите предприятия до малкия бизнес и домакинствата.

Какви са реалните предпоставки българската икономика да запази възходящата си тенденция през тази година? Темата коментира Боряна Абаджиева, икономически анализатор в Българската търговско - промишлена палата БТПП:

"Годината е динамична и нестабилна и от икономическа, и от политическа гледна точка. Имаме и ескалация на военните действия, което пък се отразява на повишените разходи за горива, което от своя страна рефлектира върху цените на всички стоки и услуги, както за Европа, така и за България. При нас, обаче, като че ли сме с най-висок годишен ръст на цените на горивата, според последната статистика на Евростат. Предприемачите определено са притеснени и от гледна точка на промените, свързани с бюджета. Българската търговско-промишлена палата подкрепи частично този бюджет, основно заради заявките, които се дадоха, по-скоро за промени, за анализ на сегашната ситуация и предлагане на някакви промени, но пък има и доста мерки, които определено критикуваме и не сме съгласни с тях. Те са дългогодишни такива, които са проблемни за бизнеса. Позитивна промяна е, че към момента се отвързаха или поне се стопираха автоматизмите за обвързване на минималната работна заплата със средната за страната."

Едно от предизвикателствата пред бизнеса в началото на 2026 година бе приемането на страната ни в еврозоната. Как това се отрази върху икономическата ситуация и работата на предприемачите?

"Започнахме доста добре и позитивно годината в посока на инвестициите. Имахме анкета в края на март за това как е преминал този преходен период за фирмите откъм организационна гледна точка и сътресения. Над 66% посочиха, че сравнително нормално е протекло и не са срещнали някакви затруднения. Можем да кажем, че бизнесът е бил подготвен" - обясни Боряна Абаджиева, икономически анализатор в Българската търговско - промишлена палата БТПП.

След като станаха ясни и вече приети параметрите на бюджет 2026 година - може ли да се очаква реален икономически растеж у нас в оставащите месеци до края на годината? Разговаряхме с икономиста от ИПИ Адриан Николов.

"Имаме прогнози на десетина големи институции за динамиката на българската икономика в следващите 5 месеца. От Министерството на финансите, Световната банка, МВФ, тренд агенции, Европейската комисия и други общо взето са в доста сериозен консенсус и всички ни казват, че ще имаме икономически растеж от порядъка на 2.5 до 3%, което е доста отчетливо забавяне в сравнение с ръста от миналата година, когато беше около 3.5%. Имаме много ясно отстъпление на позитивната динамика, което до голяма степен е очаквано. Има доста сериозни рискове от забавяне на потреблението, защото през последните години виждаме много ясен растеж, който е базиран не толкова на износ или пък на сериозно увеличение на производителността на труда, а напротив - потреблението беше това, което дърпаше напред българската икономика."

Трябва ли да бъде променяна формулата за определяне на минималната работна заплата? Това бе една от темите, които предприемачите поставяха на масата години наред и които все не намираха ново решение.

"Тук е редно да кажем, че тя е замразена за редовния бюджет 2026 година, защото беше увеличена по формулата в началото на годината. Не мисля, че някой е очаквал промени в минималната работна заплата в средата на 2026 година. Да променим този фундаментален индикатор за икономиката ни, особено предвид, че веднъж сме го увеличили с едни 15% в началото на годината би било неочаквано и в този смисъл "замразяване" е по-скоро синдикален термин, отколкото да отразява някаква форма на икономическа реалност" - допълни Адриан Николов.

Синдикатите реагираха остро срещу някои промени, включени в бюджет 2026. Главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев посочи, в интервю за БНР, че от синдиката са категорично против заложената отмяна на сега действащия механизъм в Кодекса на труда за определяне на минималната работна заплата като 50% от средната. Наесен или през зимата ще има синдикални протести, ако няма промяна в политиката по доходите, заяви той и изтъкна, че разговорите по новия механизъм за определянето ѝ трябва да продължат и тя да се обвърже с издръжката на живот.

"Ако сравним различните населени места в България, издръжката на живота е различна, но се надяваме да не стигаме до протести и стачки есента, за да има чуваемост. Разчитаме, че ще има нормален диалог."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.