Светлин Тачев: Целта на управляващите ще е пробив на местна почва

Президентската надпревара вече има първия си кандидат, първия почти кандидат и първия стратегически мълчащ кандидат. Настоящият държавен глава Илияна Йотова обяви, че ще се кандидатира за президент чрез инициативен комитет, проф. Даниел Вълчев - че би участвал като “граждански кандидат”. Бившият служебен премиер Андрей Гюров ще се стреми към същата формула, но все още отказва да потвърди участието си, вече анонсирано от политически лидери.

Към момента потенциалният кандидат за президент на "Прогресивна България" би получил най-висока подкрепа от желаещите да гласуват, следван от номинация на ПП-ДБ и на ГЕРБ-СДС, а настоящият държавен глава събира най-висока подкрепа от хората за този пост, сочат социологическите данни.

Ще бъде ли надпреварата за държавен глава битка между институционалната приемственост, политическите мрежи и алтернативата?

Темата, както и политическото статукво, дискутираме със Светлин Тачев, политолог от социологическата агенция "Мяра".

Радио ВИДИН: От три месеца сме с нова власт. Историческо мнозинство. Трябва да признаем, че някои от ходовете сякаш са от един предишен модел, срещу който всички недоволстваха. Нещата като че ли не вървят така, както се очакваше.

"Според мен правителството действа бавно и методично, за да не губи рейтинг. Пред Прогресивна България предстоят два важни избора. На есен е президентският вот, а догодина - местните избори. Тези два вота са решаващи за това формацията как ще продължи да се развива. Особено местните избори, където ГЕРБ успя, може би единствената голяма формация, която успя по този начин да овладее местното самоуправление до степен, че то даде основата тази партия да може да има стабилност. НДСВ не успяха навремето да го направят. ПП също. Важно е да видим ПБ ще успее ли да направи пробив, с който да може да изгради база, на която да гради своята формация. Националната власт не е достатъчна. Това се получава малко като колос на глинени крака. Струва ми се, че от тази гледна точка правителството стъпва много внимателно, с което прави и грешки понякога. Целта му вероятно е да не губи електорална подкрепа, за да може да се представи добре на тези предстоящи избори, които следват".

Радио ВИДИН: Но има противоречиви действия. Ще посоча закриването на Комисията по досиетата. Цялата геополитическа игра. Дадени хора очакваха Радев да е краен русофил, но очевидно той балансира. Бюджетът среща критики. Не върви по мед и масло, пак да го кажа.

"В началото на всяко едно управление властта, особено с мнозинството, което има, има възможността да прави реформи. Финансовото състояние на страната изглежда не е добро, а реформи означава да се реже надълбоко, което ще засегне и социални групи в обществото. Така правителството, разбира се, си навлича неприятности, отлив от подкрепа. Струва ми се, че откъм бюджет се действа в стил "ние сме в заварено положение и правим това, което можем". Естествено отговорността се прехвърля към предишните - нещо, характерно за българската политика, да прехвърлиш вината на предишните. По-скоро големият залог е какво ще правят с Бюджет '27. Там е голямото разковниче. Ако приемем, че този бюджет е бил направен в заварено положение, просто е направено всичко възможно да има бюджет, то следващият е такъв, в който вече би трябвало да си проличи каква би била вътрешната политика на страната, на каква идеологическа плоскост ще се позиционира ПБ. Досега и все още, специално и Радев, заемат  една центристка позиция, в която да не отблъскват нито вляво, нито вдясно. В даден етап тази партия трябва да може да премине през мътилката, която всяка нова голяма формация минава, да се избистри идеологически. Този центристки път рано или късно отминава. Трудно е да се задържа баланс, включително и във външната политика. Вие казахте, че имаше хора, които смятаха, че Радев може да отклони страната от евроатлантическия ни път, а това се доказа, че няма как да се случи. Сравняваха го с Виктор Орбан, но той не е унгарецът, не е и Фицо. Съмнявам се, че иска и да е някой от тях. Орбан влезе в конфронтация с водещите европейски държави до степен, която изолира Унгария от европейската сцена. Караше свой курс, в който показваше тесни връзки с Москва. Фицо пък посети за 9 май Червения площад, присъства на Деня на победата. Това са лидери със собствена външна политика, доста различна от тази на ЕС, на водещите държави. Радев по-скоро води една политика, която се нарича трети път, в която просто иска да покаже, че България има свои виждания. Те не се разминават значително от общата европейска политика. Няколко пъти се срещна със Зеленски. Изтегли страната от Коалицията на желаещите, но пък приехме военните самолети и цистерни в Безмер. Това показва едно единствено нещо: и европейската, и българската външна политика, тясно се съобразяват с американската външна политика. Това за мен е основният извод от всичко, случило се до момента. Излизането на България от Коалицията на желаещите, която е пожелателна, сформирана като алтернатива на Тръмп, но с идеята след това да бъде съгласувана със САЩ. Това показва, че външната политика на САЩ при Тръмп направи Вашингтон това, което се е случвало винаги до момента: водеща сила в Западния свят, с която всички да се съобразяват. Невъзможността за отказ за това цистерните да присъстват тук на българска територия показва точно това, което показва и един малко по-американско ориентиран курс от Радев. Вътре в Европа може да казва "не", но на американците не може да каже не. Ние не сме Испания, не сме Италия. Нашият курс в ЕС и НАТО е неотлъчен, ние без тях не можем. Не можем без тази защита. А това значи, че ние не можем да казваме не. Това са стратегическите партньори, от които зависим. Големият проблем е липсата на адекватна комуникация на правителството. Присъствието на самолетите на гражданско летище, когато казаха самолети или визи, ако беше обяснено от самото начало, че ние не можем да кажем "не" заради споразумението, но ако беше обяснено от самото началото, че тези самолети трябва да се прехвърлят на военно летище... това нещо не беше направено. Оттук идва голямата критика към правителството за липса на комуникация. Дали това се дължи на неопитност, все пак сега започна животът на това правителство, дали се дължи на нещо друго, тепърва ще видим. Като че ли изпаднаха в едно такова загубване в превода, което позволява на опозицията да ги атакува, особено във външнополитически план. Това е възможност и за Възраждане, които имат доста по-крайни позиции. Част от електората им премина към Радев. Възраждане сега могат да кажат "ето, не правят това, за което бяха избрани".

Радио ВИДИН: Прогресивна България обещаваше прословутия лайтмотив за борба с олигархията. За три месеца премиерът нито веднъж не е споменал името на Борисов и Пеевски нито веднъж.

"Самите Борисов и Пеевски като че ли в последните месеци изчезнаха от полезрението на камерите, странно е. Отдавам го на факта, че са се снишили, докато бурята отмине, докато политическата ситуация се нормализира. Това, което наблюдавам като действия в последните месеци от самото встъпване на правителството, са символни действия. Бързи, целят да покажат на обществото, че се върши някаква дейност. Свалянето на охраната от НСО, сега казусът със сградата на ДПС. Правят се малки стъпки със символен характер. Имаме и действията на вътрешния министър, който като че ли води тази линия на политика спрямо предишния модел на управител. Реални бързи първи стъпки по т.нар. разграждане все още няма. Говорим за съдебната реформа - тема, която над десетилетие обсъждаме, беше централна тема на редица правителства. Действа се бавно. Вероятно се дължи на факта, че правителството гледа да не допусне грешките, които допусна Сглобката. Бяха направени бързи промени в Конституцията, които и до ден днешен носят изключително много критики отвсякъде".

Радио ВИДИН: Почти постоянно в обръщение е националният интерес - темата, която се изтъква от водещата формация нонстоп. Как Вие дефинирате този интерес? 

"Подобни термини се завръщат в публичното пространство през годините до степен, в която в момента, в който започнем да ги обсъждаме прекалено много, те изгубват смисъла си. До степен, в която се размиват границите на това какво представлява националният интерес. Това трябва най-добре да обяснят как го виждат от ПБ. Националният интерес до голяма степен зависи от политическите възгледи, от геополитическите нагласи на различните субекти, така че е трудно да се даде единна дефиниция. В случая това, което показва той, особено на европейската сцена, е да търси рационалност, с която България да получава нещо в замяна. До момента той не се е конфронтирал с Украйна. Казва, че няма проблем да подкрепяме Украйна дотогава, докогато имаме парите да го направим. Това е опит да покаже, че не всичко е на всяка цена. Когато нещо не е в интерес на България в този момент, няма да се прави. Това не означава, че отменя ангажиментите спрямо европейските ни партньори. Дори темата за реакторите Радев не каза "няма да продаваме реакторите, няма да прекъснем отношенията", а "предлагам да направим заедно АЕЦ Белене". Всичките му, както казахте и Вие в началото, този опит да се лавира в европейската политика, показва опит да търси рационализъм, в който България все пак да има глас, който се чува, да получава и нещо в замяна на своето лоялно партньорство към ЕС и НАТО. Всичко, което Радев показва като действия до момента, е точно това. Той не се отказва от споразумението с Украйна. Не блокира 21вия пакет санкции срещу Русия. Каза, че може евентуално, но само на символно ниво. Не са засегнати основните точки, свързани със санкциите към Русия. До някаква степен тази външна политика може да се сметне за вътрешна употреба за това какво българите искат да чуят: че България има глас отвъд границите на страната ни".

Радио ВИДИН: Обхванахме последните три месеца. Предстоят следващи три, които ще са интересни. Преди президентските избори винаги водеща тема е дали Дясното ще излъчи единен кандидат. Такъв призив отправиха и от ГЕРБ. Но пък се очертава Гюров да е лицето на демократичните формации.

"Предстоящият вот е интерес именно в тази ниша и най-вече кой ще стигне до балотаж. Споменавате единна дясна кандидатура, но аз не виждам как може ГЕРБ и ППДБ да действат единно. Назад в годините бяха основни политически противници, което ме навежда на мисълта, че от дистанцията на времето, която има още до изборите, вероятно биха се издигнали две кандидатури. Ако това стане факт, интересното е на изборите коя от тях ще стигне до балотаж. Ако демократичната общност изведе кандидат до втори тур, това би било удар за ГЕРБ. Нещо, което ще покаже нарастваща ерозия във формацията. Това ще ги постави в не особено добра ситуация, още повече, че Борисов преди известно време каза, че слиза на терен, за да може да стегне редиците на формацията. Тези избори през април нанесоха не малки щети върху голяма част от политическите сили. Това се дължи на факта, разбира се, че политическата криза от 2021 година насам - когато започна серията от предсрочни избори, всъщност раздели или отдалечи по-скоро електората от партията. Това вкара партиите в криза, обезличи ги до загуба на идентичности, до загуба на идеология, до степен, в която като че ли имаше много голяма бездна пред самите партийни апарати и хората на местно ниво, особено пък със серията от предсрочни избори, COVID допълнително раздели тези две части във формациите до степен, в която на последните избори в предизборната кампания най-накрая политическите сили слязоха да отидат при хората. Видяха, че това разделение може да доведе до големи сътресения вътре в политическите сили. Струва ми се, че насетне ще се действа в тази посока за стабилизиране на силите, за да могат да премерят сили в местната власт. Появата на Радев може да направи промяна на местно ниво, такива процеси са се наблюдавали винаги, когато се появи някой нов. Миграция на местни лица от формация към формация. Това води до електорални загуби, до деструктивни процеси вътре в политическите сили. Определено на президентските избори, които са изключително важни за Прогресивна България, които трябва да имат желанието да ги спечелят, защото ако загубят, това означава, че опозицията ще каже, че балонът се е спукал. Струва ми се, че играят на сигурно и затова подкрепата за Йотова не закъсня, за да могат при победа да кажат, че има приемственост, силата нараства, за да може следващата стъпка с местните избори да е подготвена".

Радио ВИДИН: Ще се съглася с тезата, че като че ли сме изправени пред свръхконцентрация на властта в Прогресивна България. Мое мнение, може би не особено популярно, но говорейки за Гюров: достатъчно интелигентен, възпитан, но този захаросаният PR по този жълтопаветен модел, ме кара да мисля, че можеше да се потърси и различен профил. Бих споменал Тагарев, например. Различна аура, различно реноме.

"Това са коренно различни профили на двамата. Гюров беше служебен премиер, служебното правителство имаше успех по отношение на провеждането на изборите, един по-честен вот, което би му дало много повече точки. Тагарев като министър все пак имаше доста по-радикални позиции по отношение на външната политика, която не би се харесала на периферията от избиратели. Интересът на ППДБ е да се търси кандидат, който може да привлече и по-голяма периферия, за да стигне до балотаж, да видят и как може да се прегрупират силите. Това е интересното: как ще се прегрупират силите на втория тур".

Радио ВИДИН: Към Гюров обикновено е закачен Кандев - човек, който част от хората припознават като нов месия. Докога ще вярваме на хора, далеч от политиката, да идват и да оправят? Изобщо силоваците в българската политика имат противоречив успех.

"Да видим дали изобщо и кой ще се кандидатира, защото в момента спекулираме. Търсенето на месианство при нас е факт. Винаги е било така. Особено към хора с униформен вид. Това привлича, дава някаква сигурност, предполагам, в части от общество. През годините такива фигури са имали подкрепа. Харесвани са от българските избиратели. Нека обаче да видим кой ще се кандидатира, кои ще са вицепрезидентите, когато се наредят на стартовата линия, тогава вече можем да анализираме задълбочено. На президентските избори има две важни неща: дали ще има една или две десни кандидатури... на мен като изследовател ми се струва чисто логически да бъдат две. От друга страна, да видим какво ще се случи на втори тур, кой ще стигне: дали кандидат на ГЕРБ или кандидат на ППДБ. Важно е на втори тур как ще се пренаредят политическите сили, зад кого ще застанат на двете страни на барикадата, за да примерят сили в двубоя за президентството".