От Градец до Америка и обратно: Историята на една фамилна съдба

Днес в "На раздумка с Яна Маринова" гост е Ангел Парвянкин от видинското село Градец. В един от онези юлски дни, когато слънцето над Видин превръща градския въздух в мараня, прохладата се открива единствено под дебелите сенки на дърветата, там, в парк Толбухин, сред веселия глъч на детските катерушки, под бдителния и грижовен поглед на бабите и майките, тази картина на безгрижното детство отключва у Ангел Първянкин дълбоко скътани спомени за неговите предци, които той разказва пред Яна Маринова:

"Тежки времена са били за хората. Имали са какво да се хранят, но пренебрежителното отношение на турската власт към българското население – това ги е мъчило най-много. И тогава по този начин се организира и това така нареченото Северозападно въстание, ръководено от много хора – към 4000 души са участвали в него... Моята прабаба - баба Йонка е била мъничка, но все пак с родителите си е помагала там, когато са събирани умрелите – 300 човека са били избити към края на селото и са стояли по няколко дена в това топло време. И участвала като мъничка да им прекарва даже некои са били ранени, крили са ги в каруцата, във волската кола, слама сложена отгоре – по този начин да ги спасят. Нейните родители фактически са правили това. И след години вече, когато близките на убитите хора от Раброво, от съседни села, са дошли да сложат възпоменателен камък на мястото, където са били убити, след като се омъжва за съпруга си, заграждат с едни дървени тръби така около тия камъни и е слагала цветя, палила е свещи на празниците. Тя го е правила от убеждението си, че е един дълг като българка към братята си, които са загинали фактически на това място. И после през 1935година, с министерско разпореждане, даже грамота има, е наградена с този Кръст за гражданска заслуга."

Корените на Ангел Първянкин са преплетени и с името на един кораб, който остава бележита следа в човешката история - корабът "Титаник":

"1912 година на моя дядо баща му е бил моряк. След като му изтича редовната военна служба, не му харесва селският живот и се връща отново вече в цивилната флота. По тоя начин някак си е стигнал до Ливърпул във Англия и оттам си е купил билет да пътува за Америка. Това е бил първият курс на „Титаник“ — кораба за Америка, като всички са мислили, че толкова е могъщ и мощен и няма да катастрофира... Знаете, ударил се в айсберг. И така че старецът изчезва оттогава, защото явно е бил под чуждо име, когато е закупил билета. И майката почива — на дядо ми майката — и той остава сирак. И тогава тази баба Йонка го осиновява и той вече приема името на фамилията на бабата."

Животът на Ангел също го отвежда в Америка. Той заминава през 1995 година и прекарва там над 20 години:

"Отидох с други очи, не като обикновен визитор, посетител, турист. Мене ме интересуваше и стопанското управление. Просто икономист съм бил тука, имах икономическо образование и ме интересуваше как се планират нещата в тая държава. Нямаше Държавен планов комитет или други, други централни планови органи... Може да се имат някъде, но по начало икономиката се планира така идеално, че за всяка човешка потребност има си хора, които се занимават да я произвеждат, особено леката промишленост или за системата на услугите. Малкият бизнес е много добре развит, обръща му се много внимание. Те разчитат на тоя принцип, както кошерът с пчеличките."

Историята на Ангел Първянкин е като мост между два свята - от завета на прабаба му Йонка и въстаническия дух на Градец, през 22 години живот в Америка, до завръщането у дома, край спокойствието на Алботин. История, която ни напомня, че колкото и далеч да ни отведат пътищата, истинското ни място е там, където са корените ни. В днешните горещници детският смях в парка отключи този разказ - за да ни върне към човешкото, към топлотата и паметта, които толкова много ни липсват днес.

Повече по темата, чуйте в звуковия файл.