Какви рискове крие ниското ниво на Дунав

Дунав - втората по дължина река в Европа и ключов воден транспортен коридор - за поредна година преживява критично маловодие, превръщайки се в тревожен символ на климатичните промени на континента. Според официални данни на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД) водните нива в българския участък - от Видин и Лом до Русе и Силистра - системно спадат до стойности близо до и под кота „нула“ на водните количества. Причините за този феномен се проследяват по цялото протежение на над 2800-километровото корито на реката. За България подобни ниски нива са наблюдавани и в предишни години, но никога до такава степен, обясни Стоян Михов ръководител програма „Води“ във WWF:

"Предният рекорд, който надминахме вече беше през 2003 година, след това през 2022 година бяхме много близо до този рекорд, няколко сантиметра ни деляха да го подобрим и ето сега, 4 години след това, ние вече задминахме всички стари рекорди и то с много. За съжаление ние не сме все още на дъното, защото се очаква още да пада нивото. То пада всеки ден, но предните рекорди са били в края на август - началото на септември, което означава, че за съжаление ситуацията най-вероятно ще продължи да се влошава."

Ниските нива на Дунава оказват негативно влияние и на крайречната екосистема, която е под голям стрес, казва още Стоян Михов:

"Животни и растения, които живеят в реката, около реката, във влажните зони и езерата около реката, страдат изключително много и така, много невидимо за нас, хората. Но пораженията са съществени за речната екосистема. Сега не е само заради ниските води, но и заради високите температури на водата. Най-застрашени са рибите, за съжаление, и водолюбивите птици. Има много видове риби, които са приспособени за по-ниски температури на водата и за по-високо ниво. Есетровите риби са един такъв вид, който се размножава при много ниски температури на водата – те започват размножаването си при 6-7 градуса – и когато тази температура бъде подмината, те много трудно намират прозорец за размножаване...Забрана на риболова мисля, че не е необходимо, тъй като те сега доста трудно рибарите излизат на реката при това ниско ниво. Доста е труден риболовът. Има много водорасли, тъй като водата е много прозрачна и доста плитка, което води до бурно развитие на такива зелени водорасли, които буквално оплитат мрежите и пречат на риболова. Те се развиват на дъното на реката и в един момент от ниското ниво се отлепват и тръгват да плуват по реката и доста пречат на риболова. Освен това в такива условия рибите са доста стресирани, не са активни и риболовът не е много ефективен."

Корабоплаването и генерирането на електроенергия са също засегнати от ниските нива. Често се подновяват дебатите за удълбочаване на коритото или изграждане на допълнителни хидротехнически съоръжения:

"Удълбочаването на реката за подобряване на фарватера е нещо, което се прави в една или друга степен от години. Когато се прави по правилния начин, без твърди инфраструктури, понякога това е единственият начин да се поддържа корабоплаването, но за съжаление има и такива проекти, които дори и сега вървят, вече са одобрени и финансирани, а не само за удълбочаване чрез драгиране на на дъното на реката, но и построяване на такива структури – големи, бетонни, каменни, които да насочват речното течение в определена посока, която благоприятства корабоплаването. Другото, което ние винаги сме казвали, е че правилният подход е не да караме реката да се напасне за корабите ни, а по-добре е да караме корабите и начина на корабоплаване да се напасне към реката. Това е и по-евтино, и по-устойчиво в бъдещето, а не защото имаме толкова големи и такъв тип кораби, да направим реката така, че да отговаря на тях. " Те са по-опасни, защото вие знаете, едно нещо като се сложи в реката, след това няма махане оттам. Затова ние се опитваме да работим заедно с навигационните служби, за да минимизираме доколкото е възможно влиянието на такива структури и възможностите да търсим възможност за алтернативни начини за подобряване на корабоплаването – примерно с подвижни такива структури, които насочват водата само когато е необходимо и могат да бъдат премествани, по-леко драгиране само на засегнатите участъци и други природно базирани решения, които не променят речната морфология толкова сериозно, а в същото време осигуряват малко по-добро състояние на околната среда. Понякога изкуствени острови се изграждат, които могат да бъдат и позитивно решение за природата, и да подпомагат и корабоплаването."

Научните модели, изследвали нивото на р. Дунав, не са особено релевантни към този момент. От WWF приканват да се търсят не временни решения, а тиква, които ще окажат влияние в дългосрочен план:

"Най-важното е реката, ако може, да не я променяме повече. Това е един от най-сериозните научени уроци досега, защото много голяма част от проблемите, които създаваме, са с тези промени, които направихме по реката. Тези стотици и хиляди язовири, които си имат тяхната роля за енергията, сигурност на на държавите, те създадоха една тотална промяна по реката. „Железни врата“ , въпреки че е на 300 км примерно тук, от Белене, изпускането на водите от язовира оказва тежко влияние дори тук при нас на 300 км по-надолу – чрез изравняването на дъното или чрез акумулирането на пясък на отделни места. Дигирането на реката, поставянето на всички тези диги доведоха пак до удълбочаване на реката, вкопаването ѝ в дъното, с което цялото ниво на реката пада още повече. Ерозия на дъното се нарича този процес, който пък от своя страна води до всичките проблеми за корабоплаването. Така че с едно действие, което изглежда отдалечено и не толкова релевантно, се променя цялата структура и характера на реката. И българският участък на реката, който в миналото е бил широк, разлят, имал огромно количество риба, което е благоприятствало риболова, с поставянето на „Железни врата“ и дигирането на двата бряга на реката, риболовът намалява с близо 90 %. Това вече, нали, показва как едно след друго човешките решения нарушават реката."

Хората, които живеят покрай реката трябва да са съпричастни към всичко случващо се с нея и да бъдат бдителни към нередности, допълва Стоян Михов:

"Ако имаме усещането, че се изпълняват някакви дейности или някакви намерения, които могат да навредят на реката, да бъдем активни, да си кажем мнението и поне да поискаме разяснения. Примерно ако виждаме, че се стартират такива проекти за подобряване на корабоплаването или за драгиране по реката, или за премахване на диги, или за построяване на нови диги, или за някакви такива сериозни модификации, да бъдем активни и да искаме обяснение защо това е необходимо, как това ще помогне на местната икономика, как ще помогне на реката, как ще... дали няма да пречи на риболова. Нали това са все неща, които ние си казваме: „Ние сме прекалено малки като обикновени граждани, сега се противопоставяме на някакъв многомилионен проект.“ Не е така. Европейската общност е много отворена да чуе мнението на гражданите, на потенциално засегнатите от такива големи инфраструктурни проекти и намерения....Ситуацията е доста тежка с Дунава сега, но реката е доста голяма, силна и балансирана система и аз съм сигурен, че тя ще успее да ги преодолее тези климатични предизвикателства по един или друг начин. Тя ще намери баланса и не е така апокалиптична ситуацията, но ние просто трябва малко по малко да даваме възможност на реката да си възвърне баланса, да ѝ помагаме, а не да я натоварваме с допълнителни тежки промени, само за да поправим набързо щетите по икономиката си. Просто трябва да има един дълъг и бавен преход, за да може реката да се адаптира към новата климатична реалност"

Пониженото ниво на Дунав не създава проблеми с водоснабдяването на населените места по поречието на реката към момента, сочат актуалните данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Нивата на всички шахтови кладенци по поречието на р. Дунав от Видин до Силистра се следят с повишено внимание, като се взимат и превантивни мерки. Стабилно остава водоснабдяването в Северозападна и Северна България, въпреки летните горещини и сезонния спад в нивата на реките. Към момента в нито едно от населените места в областите Видин, Монтана и Враца не се налага въвеждането на воден режим, съобщават от местните ВиК дружества. От „ВиК - Видин“ уведомяват, че разполагат и с четири резервни водоизточника, които могат да поемат нуждите на областния град и още 21 села при евентуално засушаване. Поради трайно завишеното потребление и високите температури обаче, от ВиК дружествата във Враца и Монтана вече са изпратили предупредителни писма до кметовете на общините. От МРРБ призовават гражданите за разумно използване на питейната вода и ограничаване на ползването ѝ за поливане и небитови нужди

Повече по темата, чуйте от звуковия файл.