Развитието на детската реч започва още от раждането

Когато говорим за развитието на детската реч, често си представяме първите думи. Но общуването започва много по-рано - още от раждането. Как детето постепенно се учи не само да говори, но и да разбира другия, да изразява себе си и да създава връзки? Това е темата ни днес в "Децата на фокус“. За развитието на речта не е достатъчно да следим кога детето ще каже първата си дума. Много по-важно е да наблюдаваме начина, по който общува. Какво стои зад този процес - разказва Дарина Герганова, логопед и психолог.

"Трябва да започнем първо с това, че много родители, включително и аз в началото, свързвах развитието на речта с първите думи на детето, но всъщност, това въобще не е така, защото още от раждането детето общува с нас... Наистина е важно да наблюдаваме не само какво казват децата, а как общуват помежду си - как общуват със себеподобни, разбира се и с възрастни... Много от децата изпитват страх те да започнат разговор... От психологична гледна точка бих добавила, че езикът и емоционалното развитие вървят ръка за ръка. Детето не се учи само да говори - то се учи да създава връзка с хората... Още през първата година детето се учи да разпознава и да различава интонацията и тона на родителя... Когато става дума за шеги, за намеци, за преносен смисъл на значението на думите - това е един малко по-сложен процес, защото изисква не само добър език, но и развитие на вече другите когнитивни процеси като мислене, въображение и умението детето да разбира какво чувства и мисли другият човек - дали с думите си няма да го нарани. Това, така осъзнато, се случва към осмата, деветата годишнина на детето..."

А общуването не е само обмен на думи. С него предаваме и емоции - понякога дори без да го осъзнаваме. За детето обаче разпознаването и назоваването на собствените чувства е процес, който също се учи.

"Децата не винаги различават емоциите. Важно е да знаят, че речта, комуникацията между себеподобни, както и с възрастните, каквато и да е - тя създава някаква емоция в другия човек... Много често се случва децата, които не могат да изразят чувствата си - това, че са наранени, че са ядосани, може би, че са разочаровани или, че ги е срах от нещо, те няма как да го изразят това чувство и го изразяват как - чрез поведението си... Тук идва нашата роля - на логопедите и на психолозите, да помогнем на детето да превърне емоцията си в думи, защото когато човек може да назове чувствата си, много по-лесно ги управлява..."

Да помогнем на детето да говори означава не просто да го научим на повече думи. Означава да му помогнем да разбира другите, да изразява себе си и постепенно да намира правилните думи за това, което преживява. А понякога именно поведението е първият сигнал, че зад него има чувство, което детето все още не умее да назове.