Дунавското приключение ТИД отново акостира във Видин

Днес във Видин пристигнаха едни особени пътешественици. Те не дойдоха с автомобили, автобуси или влакове, а с лодки. И не просто с лодки, а с лодки, които вече са изминали повече километри, отколкото някои от нас биха изминали с кола за цяла година.

Това са участниците в Международната гребна регата по Дунав ТИД - едно от онези приключения, при които човек доброволно се качва в лодка и решава да гребе над 2500 километра. Защо? Защото явно почивката край басейна е прекалено скучна! Регатата, която тази година се провежда за 69-и път, започва в края на юни от Инголщад, Германия.

Оттам гребците поемат по Дунав и постепенно преминават през Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия и Сърбия, докато най-накрая стигнат до България. След толкова държави, километри и гребане човек вече вероятно не пита „Къде сме?“, а само „Къде е следващият лагер?“.

А днес отговорът на този въпрос е Видин.

Както повелява традицията, лагерът на гребците е разположен край крепостта „Баба Вида“. Така старата крепост отново се оказва свидетел на любопитна среща между историята и съвременните приключенци. Докато „Баба Вида“ стои неподвижно от векове, участниците в регатата определено нямат този лукс-те трябва да гребат, и то доста!

Над 100 лодки са навлезли в българския участък на Дунав от Сърбия, разказва Стилиан Бонев, организатор от българска страна. Това означава, че край Видин днес има достатъчно гребла, лодки и ентусиазъм, за да се направи едно малко-дунавско градче.

"Ами в прекрасно време с леко маловодие, което нас не ни притеснява. Водата ни е достатъчна и времето е хубаво. Около 70 човека влезнаха от Сърбия. В момента пристигат още участници. На Ново село, пристигнаха още около 35 участници. Организацията няма пропуски... Общините са се погрижили", каза Стилиан Бонев.

Сред гребците е и един от най-младите участници - Николай Тодоров. Докато някои хора на неговата възраст вероятно предпочитат да прекарат лятото с телефон в ръка и климатик наблизо, Николай е избрал далеч по-сериозно занимание - да гребе хиляди километри по Дунав! Той е част от пъстрата компания, която превръща реката в истинска международна магистрала за лодки.

За Николай това не е просто пътуване, а приключение, в което всеки ден носи нови гледки, нови хора и, разбира се приятелства:

"За трета година идвам тук. Разгледах "Баба Вида", парка и центъра. Регатата е много интересна поради простата причина, че така обикаляш и намираш нови неща, които може да не си знаел допреди и приятели също", коментира Николай.

А до Николай, макар и не в лодката, има още един незаменим участник в това голямо дунавско приключение - неговата баба Евдокия Тодорова. Тя не гребе по течението, но има не по-малко важна задача - логистиката. Тя се грижи всичко да е на мястото си. Защото едно е да гребеш над 2500 километра по Дунав, а съвсем друго е някой да мисли къде ще спиш, какво ще ядеш, как ще стигнеш до следващия лагер и дали случайно не си забравил нещо важно.

Така, зад всеки млад гребец явно стои поне една баба, която следи ситуацията по-зорко от капитан на кораб. Николай има гребло, лодка и приключение, а баба Евдокия има организация, опит и онова специално бабешко усещане, което веднага разбира, че „всичко е наред“ не означава непременно, че всичко наистина е наред. И докато Дунав ги води напред, двамата показват, че в едно голямо пътешествие всеки има своята роля-един гребе, друг организира, а бабата… бабата просто държи цялата експедиция под контрол!

"От три години участвам. Откакто съм пенсионер. Синът ми кара лодка, внучката ми и тя, а аз по брега да помагам за багажите. Карам багаж на много от приятелите, които са във водата. Това е едно незабравимо приятно изживяване за всички, които са тук. Във Видин парка много ми харесва. Ще го разгледаме пак и ще отидем и до корабчето. До центъра. Видин е прекрасен. Всичко е чисто, подредено и красиво... Ще гребем до Силистра. Регатата ни пълни душата всяка година", заяви Евдокия.

А ако си мислите, че всички участници в регатата трябва да са в лодките - грешите! От видинското туристическо дружество „Бонония“ и клуба по воден туризъм „Воден свят“ също са в пълна бойна готовност да посрещнат гостите. Един от членовете - Дени Тихомиров, обясни, че подготовката е сериозна.

Защото при толкова много лодки и гребци не е достатъчно просто да кажеш: „Добре дошли във Видин!“ Трябва да знаеш къде ще акостират, къде ще почиват и от какво имат нужда.

"Приготвили сме им кебапчета с хляб и домати. Това ще бъде. Няма да има рибена чорба. Просто няма кой да я направи... Осигурена е вода и душове... Всичко, което трябва, сме направили", обясни Дени Тихомиров.

За участниците ТИД е пътешествие, среща с различни държави, хора и култури, а вероятно и чудесен начин човек да разбере колко му липсва удобният стол след няколкостотин километра гребане.

И докато гребците си почиват край „Баба Вида“, Дунавът продължава спокойно да тече. Той явно знае, че утре отново ще има работа-да изпрати поредната група смели хора надолу по течението.

А ние във Видин можем само да им пожелаем попътен вятър, спокойно течение и достатъчно сили за греблата. Защото 2500 километра не се минават с едно „айде, още малко“!