Татяна Ценова-Божкова - пазителка на ломския дух и софийската музикална традиция

Днес в рубриката „Думата имат старейшините“ ви срещаме с една изключителна личност от град Лом - Татяна Ценова-Божкова. Родена на прага на лятото - на 1 юни 1946 година, тя носи в себе си наследството на една от най-видните банкерски фамилии край Дунав, поставила основата на банковото дело и модерния облик на града.

Баща ми е роден в 1905 година. Дядо ми, Йордан Ценов, го изпраща в Лайпциг, там той завършва финанси и банково дело, връща се в града, работи при баща си известно време до момента, в който вече се строи банката, която в града съществува като такава — наричахме я Новата банка — и татко поема управлението на Новата банка. Моята баба, всъщност майката на татко, тя е от рода Бечеви. Бечеви — това е също една така богата, известна фамилия в Лом — Зорка Бечева, която е колежанка, тя завършва Робърт колеж в Цариград. И нейният брат, Михаил Бечев, известният кмет на град Лом, Михаил Бечев също е завършил Робърт колеж. Лелите ми също — всички са колежани с два езика: немски, френски, баба ми — пиано. Това го казвам, защото оттам тръгва всъщност така, може би това наследено у мен, желание аз да пея, да свиря. Като съвсем малко детенце, на 4 години и 3 месеца, ме взе в класа си академик професор Андрей Стоянов. Това е създателят на клавирната школа в България. Той е завършил в Лайпциг, немски възпитаник. Влязох в неговия клас и това е един мил спомен, че бях най-малката ученичка. Неговият дом беше в София е на „Рачо Димчев1" и аз, малката Татяна, много мило бях приета от всичките негови ученици. И Юрий Буков — този прекрасен, световноизвестен пианист, той ме слагаше на коленете си и така слушахме тези музикални срещи, които се правеха през една седмица, всеки да изсвири своя материал каквото е направил. Споменът е много скъп. Светла му памет, той вече ни напусна. И така, с годините това беше — с мама или с татко през седмица ние пътувахме от Лом до София, защото професор Андрей Стоянов ни задаваше материал, аз го подготвях в Лом с негова бивша ученичка — госпожа Сийка Попова. Като завърших седми клас, аз вече постъпих в Музикалната гимназия в София.

Разговорът продължава с пътя към голямата мечта, който я отвежда от крайдунавския бряг направо в столицата. След седми клас Татяна постъпва в Музикалната гимназия в София. Там тя намира своя втори дом в семейството на изтъкнати интелектуалци:

В семейството на Анна и Борис Симидчиеви — това е един прекрасен дом, той — виден адвокат, а тя — преподавател по френски в Музикалната гимназия. В този дом 10 години живях и така близка бях с дъщеря им Боряна Симидчиева, контрабасистка и преподавател в Музикалното училище. В една близост, бих казала, като сестри...Прекрасната Анна Симидчиева - това беше моята втора майка. Сестрата на Анна Симидчиева е видната клавирна педагожка Лидия Кутева. Това е моята духовна майка, защото тя изгради в мен качествата на на пианист и на клавирен педагог, тъй като в Музикалната академия тя ме прие в своя клас методика преподаване на пиано. И с нея аз се развих като клавирен педагог. Завършвайки Музикалната гимназия, завърших я като първенец на випуска с много награди и така всичко беше много хубаво, прекрасни спомени. Аз постъпих в Музикалната академия, завърших Музикалната академия. Известно време преподавах пиано в Плевенската музикална гимназия, след което се върнах в София и директорът на Музикалната гимназия — тогава другарят Трендафил Миланов — той ме назначи като преподавател по пиано в Музикалната гимназия „Любомир Пипков“. Няколко години преподавах пиано, но моят професор по солфеж Иван Пеев от Академията, който се обади на Трендафил Миланов заедно с Лили Елиезе — това пък беше моята преподавателка прекрасна по солфеж в Музикалното училище — настояха Трендафил Миланов да ми даде няколко часа солфеж, защото те някак предричаха и чертаеха пътя ми на преподавател по солфеж и теория на музиката. Може би защото бях абсолютистка с абсолютен слух дете и считаха, че може би аз ще се развия в тази посока. И така, успоредно преподавах и пиано, и само 4 часа имах добавени солфеж, но те във времето нараснаха тези часове и в един момент, в който аз развих много неща, усложняващи опорно-двигателния ми апарат — шия, рамене, ръце, гръб, аз постепенно преминах в теоретичната катедра с повечето така натовареност от часове по теория и солфеж.

Татяна преподава и към Вокалната катедра. Именно там, чрез дълбокото си разбиране за музиката и прецизната работа с гласа, тя помага за изграждането на редица световноизвестни български оперни гласове

Това са лица, певци, а които в момента са вече изгрели като известни, а много известни вече имена. Започвам от Владимир Стоянов — баритона, който в Италия жъне успехи и гради кариера. Ина Кънчева — сопраното. Надя Кръстева във Виена, която е прима, мецосопрано и най-прекрасната Кармен. В София това е Кирил Манолов — прекрасният баритон. Габриела Георгиева — сопраното от Софийска прима на нашата опера в в София. И ред такива имена. Може би ще се сетя още и още, и още. Аз бях техен преподавател по солфеж и теория на музиката. И всъщност това е моралната ми награда...

Цели 40 години Татяна Ценова-Божкова посвещава на Софийското музикално училище. Четири десетилетия, изпълнени с отдаденост, любов към младите таланти и верност към семейните ценности, донесли ѝ обичта и признанието на поколения музиканти у нас и по света.

Повече по темата, чуйте в звуковия файл.