Пациентски организации искат диалог за Центъра за асистирана репродукция

Предложението Центърът за асистирана репродукция (ЦАР) да стане част от Националната здравноосигурителна каса предизвиква притеснения сред пациентските организации. Сред основните опасения са възможно обвързване на финансирането със здравноосигурителния статус, ограничаване на бюджета и по-дълго чакане за одобрение на процедурите. Това каза за Радио Видин Здравка Гергова, координатор на фондация "Искам бебе" за Северозападна България.

"Притесненията на всички пациенти, пациентски организации са такива, че безплодието, инвитрото не е здравословен проблем само, той е социален и демографски. В Здравна каса, както ги наричаме ние, обикновено има строго определени условия, на които ние трябва да отговаряме или не, а опасенията ни са, че тогава може одобрението за инвитро да бъде обвързано със здравноосигурителния статус", обясни Здравка Гергова.

В момента заявленията за държавно финансиране се разглеждат от Центъра за асистирана репродукция и Обществения съвет към него. Кандидатите трябва да отговарят на определени медицински условия, посочени в правилника на ЦАР. По думите на Гергова процедурата в момента е сравнително бърза и заявление може да бъде разгледано и одобрено в рамките на месец.

"В момента през този център, заедно с усилията на всички нас се раждат около 1500 деца на година, които тогава може би няма да се родят", каза тя.

България вече е прилагала модел, при който финансирането на асистираната репродукция е било към НЗОК. Гергова припомни личния си опит от този период:

"Аз съм имала честта за двата ми опита по Фонд да чакам повече от две години, сумарно – при единия година и нещо, при другия малко по-малко, което означава, че когато една жена, защото в повечето случаи е свързано с женския фертилитет, когато една жена чака толкова време, независимо дали (и при мъжа е по същия начин), фертилността спада понякога с дни. Понякога часовете ни са важни, за да се сдобием с рожба.“

Според нея проблем при подобен модел е и възможността за ограничен бюджет, при изчерпването на който пациентите да трябва да чакат следващото финансиране.

Особено сериозен е проблемът в Северозападна България, където достъпът до специалисти по репродуктивна медицина е по-труден. Здравка Гергова посочи, че кабинетът по репродуктивно здраве във Видин не е успял да заработи устойчиво, докато този във Враца продължава да приема пациенти. Веднъж месечно там преглежда специалист по репродуктивна медицина.

"Има дни, в които идват по 60 двойки, което е много и това са хора, които наистина за тях е от много голяма полза. Кабинетите по репродуктивно здраве да са близо до тях, защото им спестяват време и средства поне в началото."

За семействата от Видин, Монтана и Враца необходимостта да пътуват до големите центрове означава допълнителни разходи и време, посочи още Гергова. Според нея евентуално усложняване на процедурата за държавно финансиране би засегнало особено силно хората от региона.

"Това са хора, които знаете, че работят за много ниски възнаграждения, понякога даже само единият партньор работи, другият работи дори и без осигуровки", каза координаторът на "Искам бебе" за Северозапада.

От фондацията настояват преди да бъде взето решение за бъдещето на Центъра за асистирана репродукция да бъдат чути пациентите и пациентските организации и да бъде направен анализ на предлаганите промени.

"Да преразгледа позицията си, да се срещне с пациентите, да се срещне с пациентските организации, да направи много сериозен анализ на предложенията, които са направени и да се стигне до най-доброто решение за хората."

По думите на Здравка Гергова до момента представители на пациентските организации не са били потърсени от Министерството на здравеопазването за разговор по предложението.