Психолог: Интелектуалното развитие на децата изпреварва емоционалната зрялост

Дигиталният свят промени начина, по който децата растат, общуват и възприемат света. Те имат достъп до огромно количество информация, срещат се с теми и ситуации, които предишните поколения откриваха много по-късно. Зад тази привидна зрялост изостава емоционалната способност да разбират последствията от собствените си действия, да разпознават болката на другите и да поставят граници на собствените си импулси. Проявената от деца изключителна жестокост в Пловдив и убийството на млад мъж поставя все по-сериозни въпроси пред родители, училище и общество за разминаването между достъпа до информация и емоционалната зрялост и какво се случва с едно дете за да стигне до крайно насилие.

Информационният поток и социалните мрежи дават на децата капацитета, прагматизма и знанията вече на възрастни, но обществото плаща висока цена, защото интелектуалното развитие изпреварва емоционалната зрялост, коментира здравният психолог и психотерапевт Атанас Атанасов.

"Прекалено многото информация, която имаме, която не сме достигнали до това ниво да можем да асимилираме ни вкарва вече в такива капани, в които досега ние никога не сме били и бруталното, трагедията, която се случи в Пловдив, е именно провокирана от това."

Според психолога, бруталният случай от Пловдив поставя болезнена диагноза на  обществото. В дигиталния свят ценностите се изкривяват лесно. Зад маската на онлайн правосъдието ("ловци на педофили") се крие психологическият феномен на дехуманизацията. За извършителя камерата става щит, който заличава моралната тежест на деянието.

"Тази групова дехуманизация, а и като включим и геймификацията на TikTok и камерите, той вече загубва всякакви чувства, всякаква емпатия. Жертвата вече не е жертва. Ценностите се изкривяват... Чуждото страдание става просто "съдържание" за лайкове и нищо повече. Губи се вече реалният живот. Става дигитален и се размива разликата, особено при децата на 12, 13, 14, 15 години. Те много трудно могат да да правят разликата вече кое е реално и кое е дигитално, кое е виртуално, особено видеоигрите."

Следваща фаза  са алкохолът и наркотиците. При 15-годишните предната част на мозъка (префронталният кортекс), която отговаря за задръжките и преценката на риска, все още се развива. Психоактивните субстанции буквално изключват тази зона. Те действат като химически катализатор на най-примитивните импулси. Изчезва страхът от последствията, изчезва и малкото останала емпатия. Резултатът е пълна емоционална анестезия и садистичен тунелен ефект, в който времето и болката губят значение, обяснява Атанас Атанасов от Сдружението на психолозите в България.

По думите му, родителският контрол е изключително важен, но той не се отнася само до въпроса: "С кого излизаш?"

"Децата ни могат да стоят в съседната стая, но през екрана да бъдат въвлечени в радикални и токсични общности. Семейната превенция изисква преход от формален надзор към истинска, емоционална свързаност, която все повече се губи.  Мое лично мнение е, че тези деца на 12, 13, 14, 15, 16, 17 години, те са най-големите жертви на своите родители на първо място, след това на учителите."

Според Атанас Атанасов децата нямат нужда от психолози и психотерапевти, защото най-добрият психолог и психотерапевт за тях е родителят. Когато родителят, който най-добре познава детето си, открие, че то има някакъв проблем и не го споделя, тогава трябва да потърси помощ.

Допълни още, че е нужно децата да бъдат научени на дигитална хигиена и критично мислене, преди интернет да ги е научил на хладнокръвие, защото когато виртуалната липса на емпатия се срещне с химическата интоксикация на улицата, последствията са необратими.