Корени и градежи: Вдъхновяващата житейска история на Лиляна Кирилова

В рубриката „Думата имат старейшините“ ви срещаме с една изключителна жена, чийто живот е изтъкан от труд, обществена съпричастност и любов към българските традиции. Наш гост е Лиляна Кирилова - жена с богат житейски опит, която продължава да вдъхновява с неизчерпаемата си енергия и позитивизъм. Родом от китното кулско село Тополовец, Лиляна започва своя житейски и професионален път с учение и стремеж към знания. След като завършва средното си образование в гимназията в град Кула, тя избира практична и за времето си много отговорна професия - придобива квалификация в Строителния техникум в Плевен. През 1966 г. съдбата я довежда в село Капитановци, което се превръща в неин истински дом и до днес. Професионалният ѝ път започва в местната Община като строителен техник. На тази позиция младата тогава Лиляна поема сериозната отговорност да следи и отговаря за цялото строителство в четири съседни села.

„1967 година започнах работа като строителен техник тук, в Общината. Тука, в Капитановци, но бяхме към Видин. Ходехме всяка сутрин оперативка, даваха ни назначение какво да работим, но общо взето ръководството ни беше в Община Видин."

По-късно, от 1972 г. чак до пенсионирането си през 2002 г., тя посвещава 30 години от живота си на друга важна обществена роля - работата в сферата на предварителния санитарен контрол:

„При нас пристигаха проекти, разглеждаме ги, даваме становище. Всеки понеделник се събираше експертен съвет, в който имаше специалисти електро, ВиК, отопление и вентилация. Гледа се проектът, дава се становището — може да бъде одобрен или не. След нас минаваше в пожарна, Енерго, ВиК и така започна едно... нали, един обект да се пусне, трябва да отговаря на всички изисквания: противопожарни, хигиенни... "

Пенсионирането ѝ през 2002 г. не означава оттегляне, а начало на нов, още по-пъстър eтап. Тя бързо се превръща в един от най-активните членове на местния пенсионерски клуб в Капитановци. Със своя усет към красивото и българското, тя се включва с цялото си сърце в танцовата и вокална школа към клуба:

„Ние сме 14 души във вокално-танцовата формация. Взехме Златната купа сега. Имаме златни медали от Борово, Русенско, от Златните пясъци, от Попово, от Неделино, Гоце Делчев... Бяхме с много хубава носия, стара тука — капитановска носия. Те ги наричат във Facebook "бръчник", а тука им казват "фуста"... "

Днес житейската пътека на Лиляна я изправя пред тишината на самотата - съпругът ѝ е починал, а децата ѝ градят своя собствен път и кариера в столицата. Въпреки разстоянието и ежедневните предизвикателства на възрастта, Лиляна не губи своята усмивка. Със своя вдъхновяващ дух, неугасваща енергия и любов към общността, Лиляна Кирилова остава ярък пример за това как един човек може да преминава през живота с достойнство, радост и отворено сърце.

"За финал мога да кажа само едно: да работят с желание професията си. И завършил за това, което е завършил, нека продължи да работи. А те какво правят - те се хванат на работа, виждат, че заплатите са малки, и бягат и отиват в друг отрасъл, в строителство... Просто трябва да си обичаш професията. Ако ще и когато се облечеш - не харесваш ли, хубавото няма да се облечеш като хората. Така е и в работата, и навсякъде. И не трябва да се мисли, че трябва да си завършил и да си образован, за да работиш - можеш и без професия да се научиш, ако имаш желание.“

Повече по темата, чуйте в звуковия файл.