Ваканция без скука: Как читалището в Горни Вадин събира децата

Лятото в едно малко село може да бъде доста по-шумно, отколкото си представяме. Особено, когато в читалището има деца. В читалище "Развитие" във врачанското село Горни Вадин ваканцията минава с рисуване, апликации, маски, игри на дама и ластик, скачане на въже, танци, а понякога и с нещо вкусно, приготвено от самите деца. Идеята е проста - децата да имат място, където да се събират, да играят и да измислят заедно как да прекарат деня. А интересното е, че повечето от тях не живеят постоянно в селото. Те идват при баба и дядо за лятото - някои дори от чужбина.

Зад всички тези занимания стои секретарят на читалището Мая Димитрова. Тя казва, че няма строго разписана програма - децата сами избират какво да правят. А какво се случва, когато едно читалище се изпълни с детски смях и енергия - разказва Мая Димитрова.

"В зависимост от възрастовата група заниманията са различни. Има и по-големи, и по-малки деца, съответно и интересите им са различни. Но понякога се случва да съвпадат. Рисуваме с темперни бои, с моливи, с всякакви техники. Изрязваме, апликираме. Също кулинарни имаме сбирки някой път, за тази година една имаме. Готвим сандвичи, приготвяме плодови салати, нещо по-лесно за децата. Тези занимания ги провеждаме в другата зала на читалището. Имаме зала на пенсионерския клуб, там имаме удобства – вода, тоалетна. Хубава зала, прибори и всичко, с което там си провеждаме тия занимания. Иначе ги водим пред читалището, в парка отсреща... Сега в летните жеги ходим там. То ни е близко, само пресичаме. Стоим също и вътре в библиотеката, там е хладничко. Направили сме един детски кът с килимче, с играчки. Когато е по-лошо времето, там играят. Правим състезания, дама чертаем, играем, подскачаме. На въженцата се скача. Някои се гонят. Каквото им харесва - това. Не ги задължаваме, точно нещо строго определено. Каквото те пожелаят. Най-големите деца са в пети клас. Има и втори, трети. Днес имаме още други деца, имаме едно дете от София. Ще дойдат и от Испания едни други деца. От Испания са по-големички. Оттук днес даже имаме и бебета. На кмета, малката, тя сега ще навърши две. Другото е на три. Този ден имахме едно пък още по-мъничко – на годинка и нещо. Тук беше с баткото и с майка си. Много се забавляваме." 

Може би точно това е най-хубавото в една такава лятна история - че не са нужни много неща, за да се създаде хубаво място за децата. Малко пространство, няколко идеи и човек, който има желание да ги събере. А в Горни Вадин явно има и трите. Читалището продължава да посреща децата през лятото, а Мая Димитрова казва, че най-важното е те да идват с желание и да им е хубаво заедно. Защото понякога най-ценните занимания през ваканцията са просто тези, които оставят след себе си детски смях.