"Гласът на 11. А": Ученици от Враца показват училищния живот през своите очи

В рубриката "В училище" днес ви срещаме с един клас, който определено не стои със скръстени ръце. Учениците от 11. А на СУ "Никола Войводов" във Враца създадоха свой влог, в който показват училищния живот през собствените си очи.

Кои са любимите им учители, как изглежда училището отвътре и какво е важно за самите ученици - това разказват те пред камерата. А зад нея отново са техни съученици, които имат различни роли в екипа.

Стефани Димитрова стои зад идеята и посланието на поредицата. Пепа Веселинова и Михаела Христова са водещите лица пред камерата. Снежина Якова се занимава с монтажа, а Кристиян Цветанов поема камерата и техническата страна на проекта.

Но "Гласът на 11. А" е само една от инициативите, с които учениците активно участват в живота на училището. Част от тях са и в отбора NikoRobotics, който тази година спечели първо място в националния конкурс "Solve for Tomorrow" във възрастовата група от 9. до 12. клас.

Те разработват NikoBot - робот, създаден с идеята да помага на възрастни и трудноподвижни хора, като им напомня за лекарствата и им помага с ежедневни задачи. Успехът им не спира дотук. На финала на конкурса в София NikoRobotics печели и наградата на публиката.

Учениците се включват и в националния поход "Козлодуй - Околчица", като тази година заснемат своето участие в 120-километровия маршрут. А между състезанията и проектите намират време и за още инициативи, посещения, форуми и училищни събития. Днес обаче ще надникнем зад камерата на "Гласът на 11. А". Как се ражда идеята, кой каква роля има в екипа и колко работа стои зад едно ученическо видео - разказват те:

Соня: Стефи, да започнем оттам – откъде тръгна идеята за „Гласът на 11. А“? Имаше ли някакъв конкретен момент, в който си казахте: „Хайде да направим нещо наше, което да покажем на всички – как изглежда училищният живот през нашите очи?“

Стефани: Идеята беше да направим нещо забавно и различно, като покажем училищния живот през нашите очи. Затова задавахме различни въпроси на ученици и учители в коридорите. Например кой е любимият учител и други интересни въпроси, свързани с училището. Аз помагах зад камера, давах идеи и участвах в заснемането на този страхотен проект.

Соня: Какво всъщност искате да кажете с „Гласът на 11. А“? Какво е посланието зад видеото и какво се надявате да остане у човека, който го гледа?

Стефани: Посланието, което искаме да дадем, е, че училището не са просто стените и контролните, а емоциите и хората, заедността. И въпреки че сме различни, в 11. А сме едно цяло и имаме какво да кажем. И искам да добавя, че имахме една огромна подкрепа от нашия класен ръководител Галина Димитрова, но така и от нашата директорка Гергана Костова. Те ни насърчиха и ни дадоха възможност да реализираме идеята си, за което сме много благодарни.

Соня: Михаела, една от водещите. „Гласът на 11. А“ има две много свежи лица – ти и Пепа. Какво е чувството изведнъж да се окажеш пред камера с микрофон в ръка и да трябва да проведеш разговор с учители и ученици?

Михаела: В началото определено ми беше малко странно, защото не съм свикнала да стоя пред камера с микрофон и да задавам въпроси на хората. Но от първите снимки ми стана интересно и започнах да се отпускам. Особено приятно ми беше да взема интервю на моята класна, госпожа Димитрова. Тя винаги ни подкрепя във всяко наше начинание и ни насърчава да бъдем активни и да опитваме нови неща. Така че за мен беше много приятно да я интервюирам.

Соня: Пепа, да попитам теб – откъде заимствахте идеята за този тип видеоклип? Въобще заимствахте ли отнякъде и как я превърнахте във вашия „Глас на 11. клас“?

Пепа: Да, заимствахме идеята от други онлайн предавания, като „Гласът на Враца“ и „Гласът на София“. Те ни вдъхновиха и решихме да приложим тази идея в училище. И по този начин искахме да покажем, че телефоните в училище могат да се използват за полезни неща, не само за социални мрежи.

Соня: Точно това ще те попитам. За този телефон, който толкова много разсейва учениците, пък и всички хора – вие обаче използвате телефонните технологии, за да създавате нещо, което е наистина впечатляващо. Какво ви показа този проект за това, че телефонът може да бъде не само за социални мрежи, а и инструмент за творчество?

Пепа: Да, това беше една от причините да започнем да снимаме.

Соня: Снежи, зрителят вижда готовото видео, но не вижда всичко, което остава зад него. Какво се случва, след като камерата спре? Колко работа всъщност има по обработката и монтажа на един такъв клип?

Снежина: Ами, след като приключи снимането, всъщност започва по-голямата част от работата. Трябва да се прегледат всички заснети материали, да се изберат най-добрите кадри и да се подредят така, че да изглежда като цяло видео.

Соня: Да. А когато с Кристиян започнете да сглобявате материала, кое е най-трудното – да изберете най-добрите кадри, да подредите историята или да уловите точния ритъм, така че видеото да остане интересно до края?

Снежина: Най-трудното е да подредим всичко така, че да има смисъл и да задържи вниманието на зрителя до края на видеото.

Соня: Крис, ти си човекът зад камерата. Как реши да поемеш тази роля и какво се оказа най-голямото предизвикателство – да снимаш, да ловиш правилния момент или да накараш хората пред камерата да се чувстват естествено?

Кристиян: Ами най-вече заради класа, който имам до себе си. А аз с моя клас бих се решил на всичко, защото знам, че те винаги ще ме подкрепят и във всяко едно отношение биха застанали до мен. И мога да пожелая на всички ваши слушатели, които са ученици, да имат клас като моя и в съчетание с класа като нашия въобще с желание могат да идват на училище.

Соня: Видеото ви изглежда доста професионално. Имате си камера, микрофони, монтаж – след това наистина се вижда и се усеща разликата. Колко време и усилия всъщност стоят зад няколко минути готово видео?

Кристиян: За жалост, хората виждат само готовия продукт. Те не могат да видят именно времето и усилията, които сме вложили. А в „Гласът на 11. А“ времето и усилията са доста – като започваме от подбирането на водещи, на ученици, които да им отговорят на въпросите, на сценария, който трябваше да измислим, на заснемането на целия този процес, като продължим с обработката, с популяризирането след това. Доста време и усилия ни коства. А най-голямото предизвикателство си остава обработката във всяко едно наше училищно видео, което правим и, между другото, в което аз се стремя класът ми да бъде главен герой или поне да участва в него.

Соня: Ако след години пуснете отново „Гласът на 11. А“, какво искате да си спомните от това видео – самото училище, учителите, съучениците или най-вече вас самите, такива, каквито сте били сега?

Кристиян: Ами след години, когато отново си пуснем „Гласът на 11. А“, ще си спомним тази училищна обстановка, която, за жалост, няма да се върне, но и която беше основата на приятелството, което изградихме помежду ни. А времето и усилията, които вложихме, също няма да бъдат напразни, когато след време отново се връщаме назад към нашите спомени.

И така - зад "Гласът на 11. А" стоят петима ученици, пет различни роли и една обща идея - да покажат училищния живот такъв, какъвто го виждат те. А когато учениците сами намират начин да разказват, да създават и да работят заедно, училището изглежда по малко по-различен начин.