Фотографията си е изкуство

Световния ден на фотографията отбелязваме на 19 август. На 9 януари 1839 г. френският физик Франсоа Араго представя пред Френската академия на науките изобретения от Луи Дагер метод за получаване на снимка, при който образът се отбелязва върху плака, намазана със сребърен йодид (дагеротипия). През същата година, но на днешния ден правителството на Франция решава да откупи от френския художник и химик Луи Дагер патента на изобретения от него метод за получаване на снимка (дагеротип). Това е първият успешен метод за фотографско изображение в света. Оттогава досега фотографията е извървяла дълъг път.

С фотографа Волга Иванова си говорим първо за снимките от старите ленти. Преди клиентът да получи готова снимка, лентата преминавала през процес на обработка- първо да се прояви филмът, измива се лентата, изсушава се, минава на апарат, който проявява снимките:

"Ако тогава е имало малко начини да прикрием някакъв дефект върху това, което е снимано, сега, със съвременната фотография, всичко може да се направи с компютъра и да се махнат всички недостатъци, които са допуснати или нещо, което ни дразни на снимката, допуснато докато се снима с фотоапарата... Тогава не е могло да се отстрани. Могло е по някакъв съвсем примитивен начин това, което не всички са знаели, но все едно правено е много минимално, което е едно на 100 или едно на 1000, както сега може с компютрите или с нашите фотоапарати и с нашите джиесеми."

Волга Иванова е фотограф от дълги години:

"Аз 1969 година, завършвайки керамиката, работя като фотограф в Грамада. Там баща ми е бил фотограф и аз разбира се, започвам там малко. След това идвам тук като керамик да работя по разпределение 5 години и оттогава досега съм фотограф."

Била е фотограф в салона на държавното фото. Спомня си, че на втория етаж в "Българска фотография" е имало лаборатория, пропаганда, хора, които са правили таблата из града. Снимането сега е по-лесно. Преди с филмите, докато не се прояви лентата, не е могло да се знае какво е заснето и с какво качество е.

"Много деца днес са много добри във фотографията. Защото много бързо заучават техниката на съвремието", категорична е Волга Иванова.

"Всеки от нас вече може и журналист да бъде, и всичко. Мобилните устройства ни дават такава свобода на изразяване, било то чрез снимки, било то чрез текст, видео и така нататък. Което от една страна носи своите позитиви, но и своите негативи. Негативите са, че малко се размива границата между професионалното и любителското, но пък позитивите са, че всеки може да изрази себе си и това е най-хубавото. Все отнякъде се започва. Някои започват с телефон. След това се влюбват в цялата тази история на ъглите светлината, обработката. Започват първи апарат, втория апарат, хайде сега обектив, хайде сега някой друг филтър. Я да си изтегля една програма за оправяне на снимки. Но това са хубави неща. Аз много подкрепям изкуството от всякакви форми, а пък фотографията си е изкуство, както и да го погледнем, така че мисля, че позитивите са повече", споделя пък Антонина Лозанова.

Младата дама е професионален фотограф с неизчерпаема енергия и хъс към професионално усъвършенстване и нови знания, които прилага в работата си. Антонина Лозанова снима повече от 10 години. Завършила е "Медии и журналистика", има магистърска степен "Връзки с обществеността" и след това още една - "Магистър по филмово и телевизионно изкуство". Споделя, че нейната страст са събитията:

"Моята страст са събитията. При мен трябва всичко да се случва бързо, нещо да не трябва да се изпусне, буквално да си на предела на силите си със смогването, за да ми доставя това удоволствие и вечер като се прибера да си кажа - ето аз успях да заснема всичко, уловила съм всичко важно. Така че, когато човек си избира фотограф, естествено портфолиото е от първостепенно значение."

Един фотограф не може да е специалист по всичкология:

"Така че и тук, в тази професия, нещата също варират и един фотограф не може да е специалист по всичкология. Например, студийната фотография си е съвсем отделно нещо. Бебешката студийна фотография си е пък отделно нещо на отделното нещо. Тези хубави и така трогателни фотосесии до четиридесетия ден на бебето в най-различни пози, увити в най-различни шалчета и така нататък, така че е важно да кажем, че и тук си има своите специфики. А дали трябва да е обработена всяка снимка? Тук вече е по преценка на клиентите."

И въпрос на напасване на това какво очаква човек отсреща. Може някой да прави хубави снимки навън, семейни портретни фотосесии, индивидуални, но пък в ресторант да не успява да се справи. Преди да заснеме събитие Антонина Лозанова разговаря предварително с клиентите. Всичко е въпрос на предварителни разговори, подготовка, съгласуване. Техниката, с която работи фотографът, е много важна, смята Антонина Лозанова:

"Има огромно значение и това пак по някакъв начин може да отсее професионалистите от любителите, а именно - ние когато поемем, заснемането на едно сериозно събитие, което не се повтаря- сватба, кръщене и така нататък, тук е обвързано с всякакви метеорологични условия. Първо, големите жеги през лятото, колкото и скъпо да е едно тяло, колкото и висококачествено да е то, температурата си оказва своето влияние. Прегрява дисплей, прегрява самият фотоапарат, батериите падат по-бързо, светкавиците и те прегряват. И тук професионалистите, ние винаги сме подготвени за всякакви ситуации, в които апаратът нещо може да се счупи, затворът може да се счупи. Картата с памет може да се повреди, докато се снима. Всичко може да се случи и един истински професионалист винаги е подготвен с второ тяло фотоапарат, с много батерии, работи с висококачествени карти памет, които не биха създавали проблеми. Така че е важно, когато едно събитие е неповторяемо и не е просто една любителска фотосесия ей така за спомен, наистина да внимаваме към кого се обръщаме."