Във Връв лятото отново събира хората край Дунав

Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда във Връв - най-северното село у нас, разположено на брега на Дунав, точно до границата с Румъния. Само на няколко километра от селото е мястото, където Тимок се влива в Дунав и се срещат границите на България, Румъния и Сърбия. Реката винаги е била много важна за живота във Връв - до 1955 година тук е имало пристанище, от което са тръгвали стоки към Австрия и тогавашната Федерална република Германия. Днес пристанището го няма, но Дунав продължава да определя облика на селото - и дори дава възможност за почивка край реката през летните месеци.

Във Връв постоянно живеят около 175 души, през зимата хората са още по-малко, но през лятото селото се оживява, споделя Нина Удроева, която от три години е кмет на селото. И макар животът в малко гранично село да има своите трудности, за които ще научим малко по-късно, си има и своите предимства. За всичко това - за хората, за живота край Дунав, за проблемите и за това какво се случва днес във Връв - разговаряме с кмета Нина Удроева:

"Познавам добре хората, познавам проблемите им... Населението на Връв в момента е 175 жители... Има и с временни регистрации, с настоящ адрес. През зимата остават доста по-малко хора, но през лятото има доста семейства, които идват... Има вече и доста закупени къщи от хора от други места... Селото ни е много богато, защото сме на река Дунав..."

Както вече споменахме, проблеми във Връв не липсват - основният е свързан с лошата инфраструктура и тоталната липса на асфалтирани улици в селото. Това, обаче, ще се промени, защото скоро предстои да стане факт първата асфалтирана улица във Връв, коментира кметът Нина Удроева. Липсата на лекар в селото и постоянен достъп до аптека също затрудняват ежедневието на хората:

"Проблем ни е малко с джипитата, с лекарите, с аптеката, но пък имаме една мобилна аптека, която ни обслужва - идва два пъти седмично... Няма лекар в селото - или трябва в Ново село, или в Брегово... Имам проектирана една улица, която вече е одобрена, договорът е подписан... Това ще бъде първата асфалтирана улица във Връв... Мъчим се да се справяме с почистване, кастрене, косене, но определено ни е трудно..."

А във Връв Дунав не е просто част от пейзажа - през лятото той се превръща и в място за отдих. Хората си имат свое любимо място край реката, а дори островът наблизо вече почти не прилича на остров заради ниското ниво на водата.

"Хората даже плажуват на острова на реката, защото то вече даже не е остров... Имаме прекрасно местенце долу, което сме си обособили като плаж... От късметлиите сме, не можем да се оплачем - нямаме проблем с водата. Да, водопроводът ни е стар, загубите са огромни, но те са за ВиК... Имаме проблем с тока - токови уреди, непрекъснато сигнализираме на Енергото. Трябва да се кастри, селото е много голямо и са много необитаеми къщи... "

Връв е голямо като площ село, но хората са малко, а необитаемите къщи са много. И това означава още една ежедневна задача - селото да бъде поддържано чисто и приветливо. Има магазин, има автобуси, а за някои от най-възрастните жители има и още една важна подкрепа - социалната кухня.

"Проблемите са да си поддържаме селото чистичко, защото то е село за почивка, буквално... Има магазинче, бяха две до скоро, но вече остана само едно... Имаме и социална кухня, с която подсигуряваме храна, имаме 16 човека на безплатен топъл обяд... "

Културният живот във Връв има своето място, въпреки че жителите в селото са сравнително малко. Певческа група, танцов състав, самодейци и два фестивала през годината събират хората и пазят местните традиции. А човекът, който се грижи и за управлението на селото, и за читалищния живот, е кметът Нина Удроева, която е и председател на читалището. Тя разказва какво подготвят и как успяват да поддържат културния живот:

"Имаме самодейни състави, имаме певческа група, имаме и танцов състав... Провеждаме два фестивала в селото... Предстои на 19 септември кулинарен фолклорен фестивал... "От златните ръце на баба" се казва фестивалът. Получава се добре, на площада го правим - има духова музика, всички са в носии... "

А как се живее във Връв всъщност? Най-добре могат да кажат хората, които са останали там. Малко са, познават се добре и, както казват самите те, няма как да не се съобразяват един с друг.

"Живеем като един много тесен кръг, защото сме малко хора... Искаме, не искаме трябва да се съобразяваме един с друг... Нямаме никакви проблеми, ние сме пенсионери... Това е село, което е опустяло... Един магазин си имаме... Имаме автобуси... Всичко си имаме, като във Видин... Може и по-добре да живеем, но не се знае кога..."

Чуйте повече в звуковия файл.