Маргарита Кузманова - последният водещ на Радиовъзел Кула

В Кула историята на радиоточката започва през миналия век с първите уредби, доставени от Съветския съюз. Малките пластмасови или бакелитови кутии, монтирани на стената, постепенно се превръщат в основен източник на информация и символ на цяла епоха.

Слушателите в Кула не са имали възможност да избират между различни радиостанции. Каквото се излъчвало по радиовъзела, това звучало и през високоговорителите в домовете и обществените места.

Този начин на радиопредаване е широко развит в Кула преди 1990 г. Радиофициран е целият град - болницата, трите училища, заводските и административните сгради, площадът, паркът, читалищният салон и стадионът. През 70-те години при строителството на нови сгради дори се предвиждат специални ниши с мрежа, в които се монтират високоговорители, обикновено във високата част на помещенията.

По-късно жилищните блокове и къщите са оборудвани с отделни контакти за радиоточки. Така радиовъзелът се превръща в естествена част от ежедневието на кулчани – източник на новини, местни съобщения, музика, поздрави и разговори.

За тези години разказва Маргарита Кузманова – последната водеща на Радиовъзел Кула. Тя е на 83 години, родена и живее в Кула. В продължение на близо 20 години е свързана с местната радиоточка,  работи в Радиовъзел Кула, а около две години и половина е телефонистка в пощата.

Днес Маргарита Кузманова си спомня за времето, когато радиоточката е била важна част от живота на града – мястото, откъдето всеки ден са се чували новини, съобщения, поздрави, музика и гласовете на хората от Кула:

"1958 година съм се пенсионирала... Аз работех от 6:00 сутринта до 10:30 часа, и следобед от 16:30 часа до 20:30 часа... В сутрешния блок, ако имаше съобщения, ги прочитах. Тогава имаше много съобщения, основно от ВиК. Кога ще се прави дезинфекция на водите, какво става в предприятията... Всички тези съобщения ги носеха при мен и аз ги съобщавах по уредбата... Много учители са идвали, много хора от предприятията... Имаше радиоточки по целия град, събирала съм таксата..."

Радиоточките са социален феномен – преди 1990 г. всеки е слушал такава, допълва Маргарита Кузманова.