Благодарност и неблагодарност

Намираме се в Тринайсета неделя след Петдесетница, в която си припомняме разказа на Господ Иисус Христос за добрите и лошите стопани на Неговото стадо. 

От проповед на св. Николай Велимирович за притчата за лозето и злите лозари:

"Няма нищо по-грозно на този свят от неблагодарността, нищо по-оскърбително и пагубно за душата. Защото има ли нещо по-грозно от това, когато човек умишлено скрие и премълчи за направеното му добро дело? А има ли нещо по-грозно от това, когато човек се отплати за милостта с немилост, за верността – с невярност, за честта – с безчестие, за добротата – с присмех? Такава неблагодарност навлича черен облак между неблагодарния от една страна и пречистото небесно Око от друга, което е самата светлина, без никакви примеси на тъмнина, и самата доброта без примеси на зло….

Хората много повече се сърдят на неблагодарния човек. Защото човек може да направи на човека много по-голяма услуга, отколкото което и да било животно, но може и да изпита несравнимо по-голяма неблагодарност от човека, отколкото от животното. В този свят благодарността получава своя истински божествен блясък и неблагодарността – своята истинска адска грозота само в човека, само в човешкия род. Защото нито едно живо творение в света не може да бъде нито толкова благодарно, нито толкова неблагодарно, колкото човекът може да бъде. Най-благодарният човек е най-близо до съвършенството. Неговата благодарност към всички Божии творения около него го прави най-добрия гражданин на тази звездна вселена, благодарността към хората го прави най-добрия гражданин на човешкото общество, а благодарността към Твореца на вселената и към хората го прави достоен гражданин на царството Божие.

Но какво са всички дарове на вселената и на всички хора на земята, които един смъртен човек може да получи, в сравнение с несравнимите и безбройни дарове, който денонощно получава от Бога? И какво е цялата наша благодарност, която дължим на тварите и на хората, в сравнение с неизказаната благодарност, която дължим на Бога? Всички добри дарове, които получаваме от света и от хората, всъщност ги получаваме от Бога чрез света и хората. А заедно с това още колко дарове дарява Бог на всеки от нас непосредствено, предавайки ни ги в нашия дух без посредник и то още от раждането, пък дори отпреди раждането – чак до самата смърт! А колко ли дарове дарява Господ Христос на всички кръстени души, колко духовни блага, колко благодатни сили! И да не бъдеш благодарен за всичко това – значи не само да изгубиш своето човешко достойнство, но и да слезеш по-ниско от всяко животно, от всяка твар в пространната вселена. За да спаси човешкия род от такова унижение, Господ Иисус, без да има някаква лична потребност от това, често явно е въздавал благодарност и хвала на Бога (Мат. 11:25; 14:19; 26:26-27). Същото са правели и светите апостоли, непрестанно хвалейки Бога (Деян. 2:47) и благодарейки Му не само за благодеянията лично към самите тях, но и към другите хора. "Не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си", пише апостол Павел на верните в Ефес (Еф. 1:16), учейки ги в същото време да благодарят винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа (Еф. 5:20). Така и Църквата Божия, по примера на апостола, до ден днешен непрестанно възнася хвала и благодарение на Живия Господ и непрестанно напомня на своите верни никога да не забравят и да не престават да благодарят на Бога за всичко, което им изпраща."

В рубриката "Съвременна Библия" – Европейският съюз ни задължава да сертифицираме почтеността на държавните ни служители. Тези от тях, които ще заемат постове с корупционен риск ще бъдат тествани за интегритет. Може ли тест да регистрира нивото на човешката ни почтеност? От тест или от мотив имаме нужда, за да бъдем почтени хора? Какво би те вдъхновило за почтен живот? Тези и други интересни въпроси са зададени и разгледани в това издание на ,,Съвременна Библия“.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.