Мая – свободолюбива, своенравна и много обичана

В "97 лапи и една опашка“ ви срещаме с Мая – трицветна котка на около пет години, която явно е успяла да превърне дома си в свое лично царство.

Мая се появява в семейството, докато стопанката ѝ Анжела е на морето. Майка ѝ приема котето и докато Анжела се прибере, котето вече си има име, купички, пясък и… установени правила.

И като стана дума за правила – Мая е добричка, не руши, не чупи и не прави бели. Но има едно много важно условие: не я галете по коремчето! Това явно е зона с ограничен достъп. А ако някой все пак реши да наруши правилата, може да се сдобие с драскотина за спомен.

Иначе Мая обича свободата – през деня е навън, вечер се прибира вкъщи. И, разбира се, спи там, където ѝ е най-удобно. Дори това да означава, че стопанката ѝ трябва да прекара нощта без да мърда.

Защото котките не са егоисти. Те просто… отлично знаят кое е важно... за тях! А какво още харесва Мая, как избира храната си и защо Анжела я определя като истинска принцеса?

"Мая е добричка, но е много своенравна. Като всички котки, не подлежи много на дресировка - ако си е наумила нещо, трябва да стане. Не прави бели, не руши, не чупи и не къса. Единствените неприятности са, когато аз я дразня, защото понякога ми е скучно и искам да я разиграя. Тя обича свободата. През деня излиза навън, обикаля, а вечер се прибира вкъщи. През прозорците влиза и излиза - те са нейните врати. Истинска принцеса е. За храната също има мнение. Опитвала е всичко – гранули, паучове, лакомства. Това, което най-много хареса, на него наблягаме. Най-много обича паучовете, защото са по-лесни за сдъвкване. Тя търси удобствата. От човешката храна също понякога опитва. Ако ѝ дам месо, салам или луканка и тя го хареса, значи е добро. Ако не го яде, ние хората продължаваме да си го ядем. Явно котките имат по-добър усет към качественото. Мая е кастрирана от години. Понякога съжалявам, че не е имала възможност да бъде майка, но после си казвам, че грижите за малки котета щяха да са доста повече. Мая определено е по-самостоятелна и малко егоистична. Особено когато спи. Тя ще си намери най-удобното място и ще легне така, че на нея да ѝ е комфортно през цялата нощ. Това, че аз не мога да се обърна или че ми тежи на краката, няма значение. Важното е на нея да ѝ е удобно. Има обаче места, на които не позволява да я пипаме – най-вече по стомахчето и задните крачета. Най-много обича да я чешат по главата, вратлето и скулите. Повечето драскотини, които сме получавали, са точно когато някой реши да наруши това правило", разказва Анжела. 

Е, Мая определено знае как да живее – свободно, спокойно и с ясни правила. Зад всички тези котешки номера обаче стои едно съвсем просто нещо – Мая е част от семейството и е обичана точно такава, каквато е. А ние ѝ пожелаваме много здраве, дълги следобедни дрямки и, разбира се, никакви опити за галене по коремчето!