Село Флорентин "оживява" през летните месеци

В рубриката "Добро утро, кмете" се отправяме към село Флорентин, община Ново село. Разположено е на брега на Дунав, на около 18 километра от Видин и съвсем близо до общинския център. Но това не е просто едно от многото дунавски села в Северозапада. Историята му отвежда далеч назад във времето - тук се е намирала античната крепост Флорентиана, част от Дунавската отбранителна система, от която са останали следи, които напомнят, че това място от векове е било свързано с реката и пътя покрай нея.

Днес обаче Флорентин има друга своя история. Историята на близо 300 жители, от които около 200 живеят тук постоянно. Земеделието е сред основните занимания на местните, а лозята са един от истинските символи на населеното място. Във Флорентин има и млади семейства, има и хора, които се прибират през лятото от чужбина и от големите градове. Как изглежда животът в едно дунавско село днес? Какво се променя, какво остава, какво успяват да направят хората тук и какво още им се иска да бъде различно? За това разговаряме с кмета на Флорентин Радослав Яворов.

"Жителите в момента са близо 300. Постоянно живущи са към 200... В летните месеци се прибират хора, които работят в чужбина. От градовете също идват хора, които само летуват тук... Поддържаме брега на реката чист и подреден, за да могат хората да се забавляват и да се възползват от това природно богатство, което ние имаме... Селото не е от опустяващите - имаме млади семейства, малки дечица. Хората се занимават предимно със земеделие. Имаме много лозови масиви - към 4000 дка са лозовите масиви на село Флорентин..."

Във Флорентин все още има фунционираща детска градина, макар и с не много деца, защото по-голямата част посещават учебни заведения във Видин. За жителите на Флорентин има подсигурен транспорт до града и до общинския център, периодично ги посещава и лекар. Според Радослав Яворов инфраструктурата е един много наболял проблем за повечето населени места. Каква е ситуацията във Флорентин?

"...Имаме проектирани няколко улици, от които две вече са асфалтирани, скоро ги асфалтирахме... Имаме редовна автобусна линия, която пътува от Видин за Връв. Имаме ученически автобуси, които извозват децата, когато са на училище... Имаме детска градина в селото... Имаме лекар от Ново село, който посещава периодично възрастните хора... Посещава ни също, два пъти в седмицата, мобилна аптека..."

Дунав, спокойствието и хубавото разположение на селото са сред нещата, които карат хората да се връщат във Флорентин. И не само за няколко летни дни. За едно малко село това е добра новина. И въпреки че тук, както навсякъде, има какво още да се направи, Радослав Яворов гледа на работата си с нагласата, че постигнатото до момента е само част от пътя, който трябва да извърви като кмет:

"Мисля, че се справяме доста добре. Винаги може да се желае още. Винаги искаме да надграждаме - такава ни е концепцията на работа... Нямаме битова престъпност - селото е много спокойно... Имотите, които обявяват за продан, много бързо се купуват. Доста ни е атрактивно селото, заради реката, разбира се, и самото разположение е много хубаво... "

Ниското ниво на Дунав през последните месеци разкри не само необичайни гледки по брега, но и неща, които реката дълго е пазила под водата. На различни места по Дунав започнаха да изплуват предмети, останали скрити с години. Оказва се, че и край Флорентин реката е имала какво да покаже. Местни хора попадат на интересни находки, свързани именно с реката и корабоплаването. Те вече са намерили своето място в селото, а историята около тях е любопитна и показва колко много може да разкаже Дунав, когато водите му се отдръпнат.

"Открихме една котва от кораб, не мога да преценя колко е стара... Момчетата, които я откриха, я изкопаха и я пренесоха тук. Подготвихме я и я инсталирахме долу, пред сградата на кметството. Други момчета пък откриха стара шамандура..."

Но животът във Флорентин не е само работа, земеделие и грижи около ежедневието. Като във всяко село, и тук има места, които събират хората и пазят усещането за общност. Едно от тях е читалището - мястото, където се срещат поколенията, поддържат се традициите и има повод хората да излязат от домовете си, да бъдат заедно и да разнообразят ежедневието си. Флорентин има своите празници и събития през годината, а самодейците са сред хората, които представят селото и извън него. Миналата година читалище "Пробуда" отбеляза един сериозен юбилей - 100 години от създаването си, а за хората, които го поддържат живо, за самодейността и празниците, които отбелязват в селото разказва председателят Емилия Георгиева.

"Към момента функционира танцов състав към читалището... Танцовият състав участва не само във фолклорни фестивали, също така и в културни фестивали... Нашият духовен празник на селото е Спасовден... Фолклорният фестивал "Тъпан бие. Хоро се вие" се провежда всяка година през август месец... Миналата година отбелязахме 100 години на читалището..."

В разказа за Флорентин няма да пропуснем и гледната точка на хората, които са избрали да останат и да живеят тук. Те най-добре знаят какво се е променило през годините, какво им харесва в селото и къде все още има какво да се желае. Затова попитахме местните хора как изглежда селото през техните очи.

"По-спокойно е, отколкото в града... Има всичко, не ни липсва нищо... Много добре се живее... Задружни са хората... "

Чуйте повече в звуковия файл.