Психологът Виолина Славкова: Дауншифтингът е избор на по-бавен живот

Напоследък все по-често си говорим за това колко забързан е станал животът ни. Работим, бързаме, поемаме още ангажименти, опитваме се да сме навсякъде и да успяваме с всичко. А понякога просто ни се иска да спрем за малко.

И точно от това усещане тръгва и идеята за дауншифтинга - съзнателният избор да намалим темпото, да имаме повече време за себе си и за хората, които обичаме, дори това да означава да се откажем от част от доходите, кариерата или вещите, към които сме свикнали. Но дали наистина бихме могли да го направим? Ако можехте да работите по-малко, да имате повече време за себе си и да живеете малко по-бавно - бихте ли го направили? По темата разговаряме с психолога Виолина Славкова:

"Забавянето на темпото на живота понякога е много труден избор. Обикновено е след доста продължително време на осъзнаване, в което човек прави една равносметка кое всъщност е истински важното за него. По-скоро дауншифтингът е осъзнат избор. И нека да обясним какво означава тази чуждица „дауншифтинг“. Това е буквално, ако го погледнем от английски, преминаване на по-ниска предавка. Както когато шофираме, понякога се налага да намалим предавката, така и в живота. Достига до един период, момент, етап може би на осъзнаване. Тогава човек решава, че забързаното ежедневие не е това, което му носи щастие. А всъщност всички ние като хора се стремим точно към това. Ние сме програмирани още от най-ранно детство, или поне нашето поколение. Сега за младите, зет поколението и нашите деца, стоят малко по-различно тези ценности, но ние сме учени да работим много, че тогава идва успехът, всъщност успехът ни носи щастието и това са взаимно свързани неща. Но в един момент човек си дава сметка, че може би многото работа, големите успехи, те не носят това щастие, което очакваме. И ето тогава идва моментът да преминем на по-ниска предавка, да търсим повече време, да открием кое е това нещо, което ни носи щастие в живота. В един момент човек осъзнава, че близките, времето с децата, моментите, в които те порастват, семейното време, така пълноценно отделено, всъщност то е безценно и нито една добра работа, нито един професионален успех не може да го замести. И това се осъзнава често пъти след години, когато е станало късно, за съжаление."

А дали този начин на живот би допаднал и на хората във Видин? Попитахме ги биха ли избрали по-бавен живот, повече време за себе си и по-малко работа, дори това да означава да печелят по-малко.

"За това се върнах след 15 години от големия в малкия град, родното място, и съответно се чувствам много добре, спокоен и щастлив. Забързаното ежедневие води до непълноценен живот. Сега имаме повече време за човек за себе си, обръща внимание на себе си, което е най-важно... Чувала съм за дауншифтинга, да, и смятам, че съм част от това течение. Вече седем години и половина приземих се в родния ми град. Но това е тенденция, смятам, че много хора се прибират... дали по родните си места, дали просто в по-отдалечени, малки населени градчета, тъй като мегаполисите изморяват. Около мен има доста такива хора, така че не ми е чуждо. Нямам никакви вече болни кариерни амбиции. Смятам го за безсмислено, което пък абсолютно не означава, че тук имам много свободно време. Просто го запълвам по начина, по който аз смятам за смислено."

Може би дауншифтингът не е да имаме по-малко, а да имаме повече - повече време, повече спокойствие, повече моменти, в които просто сме тук и сега. А колко от това бихме променили в собствения си живот, всеки решава сам. Важното е да намерим темпото, в което ни е добре.