Габриела Руменова: "Опаковката вече няма да може да заблуждава потребителя"

Опаковката често е първото нещо, което виждаме, когато пазаруваме. Понякога тя е по-голяма от самия продукт, понякога има няколко слоя, а друг път - плащаме и за доста материал, който след това просто изхвърляме.

От 12 август започна поетапното прилагане на новите европейски правила за опаковките. И макар да звучат като нещо, което засяга най-вече производителите и околната среда, промените всъщност ще стигнат и до ежедневното ни пазаруване. Ще виждаме все по-малко излишни опаковки - например прекалено големи кутии, ненужни пластмасови опаковки и част от еднократните опаковки, които използваме в заведения и хотелите. Ще има промени и в начина, по който са направени самите изделия - например няма да се допуска да изглеждат по-големи, отколкото е реалното количество на продукта. Всичко това е свързано не само с по-малко отпадъци, но и с идеята потребителят да получава по-ясна и коректна представа за това, което купува.

Какво още се променя и какво трябва да знаем като потребители - разговаряме с Габриела Руменова, създател на платформата „Ние, потребителите“.

"Европейският съюз прие нови правила, които влязоха в сила от 12 август тази година и постепенно ще променят пазара на опаковките до 2030 година. Макар основната им цел да е свързана с околната среда, те имат и своите преки потребителски аспекти, защото ще допринесат за ограничаването на нелоялните практики спрямо клиентите и за защитата на лоялната конкуренция. Но нека кажем и какво точно се променя за потребителите и бизнеса. На първо място предстои забрана на напълно излишните опаковки. В някои случаи това ще прекрати нелоялните практики, при които търговци успяват да продадат развалящи се или вече развалени продукти заради трудната видимост през найлона. Например пластмасовото фолио за единично опаковане на плодове и зеленчуци, фолиото за групиране на стекове бутилки и кенчета с напитки, също и пластмасовите опаковки за подправки, кафе и някои консервирани продукти. Ще бъдат забранени най-тънките торбички в магазините под 50 микрона. В електронната търговия пък предстои забраната на прекомерни кутии и пълнежи като тези с въздушните клетки, стиропор и други. Промени ще има и в услугите, които ползваме. Например в местата за настаняване еднократните пластмасови флакони с козметика ще бъдат заменени с диспенсъри. В заведенията ще бъдат забранени еднократните сашета за майонеза, кетчуп и други сосове. А от 12 февруари догодина ще са длъжни да ни поставят храна в собствени съдове, като въпросът с безопасността ще се реши на национално ниво. Дизайнът на опаковките ще се промени така, че потребителите да не бъдат заблуждавани за количеството в тях. Когато няма изкуствено уголемени опаковки, клиентът получава по-ясна представа за продукта. Например вече няма да има двойни стени и дъна на кутиите, а празното пространство ще е максимум 50%. Където е възможно, опаковката ще се проектира за многократна употреба. Предстои промяна в състава на опаковките – всяка ще трябва да стане рециклируема и с по-малко излишен материал. Вероятно ще намалеят и маркетинговите трикове на принципа „опаковката продава продукта“. Новият регламент предвижда и промяна относно информацията за опаковките, насочена към потребителите. Ще има повече данни за състава на материалите на опаковките и начините на изхвърлянето им, за да могат потребителите да правят своя информиран и отговорен избор. Истината е, че много хора, дори да желаят да събират отпадъците отделно, се затрудняват да разчитат указанията върху опаковките. Именно затова Европейският съюз планира въвеждането на хармонизирана система за етикети и обозначаващи символи върху потребителските опаковки. Те ще съответстват на тези върху контейнерите за разделно изхвърляне. А статистическите данни по темата са тревожни. Всеки българин генерира над 70 килограма опаковки на година и макар това да е значително по-малко в сравнение със средното количество опаковки, което се пада на един европеец – 186 килограма годишно, нивото на рециклиране у нас изостава от средните нива за Стария континент. За сравнение, в държави като Германия и Австрия депозитните системи постигат до 90 процента събираемост на бутилки."

И всъщност идеята е промяната да се усети именно там, където всички ние я срещаме всеки ден - в магазина, при онлайн покупките, в ресторанта или когато сме на хотел. По-малко излишна опаковка, по-малко заблуждаващ дизайн и повече яснота за това, което купуваме. А доколко тези правила ще променят начина, по който пазаруваме, предстои да видим.