Нов модел за управление на пенсионните спестявания

От 1 януари 2027 година в България се въвежда нов модел за управление на пенсионните спестявания в допълнителното пенсионно осигуряване - т.нар. мултифондов модел.

Видинчани не са съвсем наясно какво предстои, показа анкета на Радио Видин:

"Нямам представа. Не се говори още... Трябва да си изберем някакъв мултифонд, който ни отговаря на потребностите. Ако съм малък, ще си избера нещо, което има по-дългосрочен хоризонт. Ако съм дърт, както съм в момента, ще си избера нещо с по-краткосрочен, защото ще трябва да ги изтегля след известно време... Не, не, не ме интересува. Пенсията ми е много далечна... Не съм информиран... Не съм чул и не знам откъде и как мога да разбера... Аз въобще не съм съгласен с втория пенсионен фонд..."

За да обясним по-добре промените, защо се налагат и каква е целта на тези промени има смисъл да се обясни каква е пенсионната система, която действа в момента, каза Мая Русева - член на Управителния съвет на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване /БАДДПО/.

Пенсионната система в момента функционира като тристълбов модел, който включва 3 основни компонента. Първият компонент е държавното обществено осигуряване, като през 2000 година са въведени допълнителното задължително, част от което са универсалните фондове и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Държавното обществено осигуряване функционира на така наречения разходопокривен принцип. Допълнителното пенсионно осигуряване функционира на така наречения капиталов принцип. Какво означава това?

"Разходопокривният принцип най-кратко означава, че вноските, които ние правим сега като работещи и осигурени лица, постъпват във фонд "пенсии" и от там те се разходват всеки месец за плащане на пенсиите на лицата, които имат това право, т.е. на сегашните пенсионери. Това, което се вижда и става дума за една тенденция, която е непрекъснато задълбочаваща се е, че непрекъснато се увеличават дефицитите във фонд пенсии, което налага изплащането на пенсиите да се субсидира допълнително от държавния бюджет. И всъщност това се дължи на съвсем обективни фактори, свързани както с демографската криза, така и с увеличаващата се продължителност на живот, т.е. най-общо бихме могли да кажем, че бъдещите пенсионери, за да увеличат своя пенсионен доход, би следвало и трябва да разчитат повече на допълнителното пенсионно осигуряване. Именно затова се прави тази реформа, за да може в бъдеще да се осигури възможност за по-добър пенсионен доход на бъдещите пенсионери. По-добър пенсионен доход, това е нещо, което се измерва чрез така наречения коефициент на заместване, което представлява всъщност съотношението между последния осигурителен доход на лицата и пенсионния доход, който те ще получават. Всъщност идеята на реформата е, тъй като казахме, че вторият и третият стълб функционират на така наречения капиталов принцип, идеята на тази реформа е парите, които внасяме във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване да работят по-добре за нас", разясни Мая Русева - член на УС на БАДДПО.

Мултифондовата система ще се въведе с реформата, която правим и всъщност така наречените мултифондове ще започнат да функционират от 1 януари 2027 година, уточни експертът.

Мултифондовият модел въвежда три типа подфондове с различен инвестиционен профил - динамичен, балансиран и консервативен. Мултифондовете ще функционират по различен начин в универсалните и в доброволните пенсионни фондове. В универсалните пенсионни фондове задължително се въвеждат динамичен, балансиран и консервативен подфондове. Тези подфондове ще се различават най-общо по своите инвестиционни стратегии. Има се предвид как те ще инвестират средствата, които получават или осигурителните вноски, които получават- в какви активи и в какво съотношение.

"Разликата между динамичния, балансирания и консервативния подфонд е свързана основно със съотношението на инструментите, които са с променлив доход. Това са по-високо рисковите инструменти и инструментите с фиксиран доход. Динамичният подфонд е този, който ще инвестира най-рисково, т.е. при него рисковите активи ще бъдат в най-голям процент. Около 90% от активите могат да бъдат инвестирани в акции, в борсово търгувани фондове, в договорни фондове и други. За балансирания подфонд този процент е по-нисък. Той е 55%. И за консервативния той е най-нисък- 25%. Какво означава това? От гледна точка на инвестициите, които правят това означава, че динамичният подфонд като цяло ще бъде такъв, който се стреми към максимизиране на доходността, т.е. той ще носи по-висока възвръщаемост, но от друга страна, при него в случаите на пазарни колебания тези колебания ще се отразяват по-силно. Т.е. рискът, който ще поема той и съответно лицата, които са осигурени там, ще бъде най-голям. При балансирания подфонд имаме едно така умерено съотношение между целена или търсена доходност и риск. И при консервативния под фонд целта е по-скоро запазване номиналната стойност на средствата, запазване на парите, които са натрупани до момента", допълни Мая Русева.

Идеята е лицата до 50 години, които имат най-дълъг инвестиционен хоризонт или на тях им остават най-много години до пенсиониране, те могат да поемат повече риск, защото целта при тях е максимизиране на доходността. От 50 до 3 години преди пенсиониране лицата, ако не направят друг избор, ще бъдат разпределени в балансирания подфонд. При него също се търси доходност, но вече идеята за поемането на риск е по-умерена. Консервативният подфонд е предназначен за лицата до 3 години преди пенсиониране. Всички лица, които са на възраст 3 години преди пенсиониране, ще бъдат задължително разпределяни в този подфонд. Подфондовете ще започнат да функционират от 1 януари 2027 година.

Изборът, който лицата трябва да направят е от 1 септември до 30 ноември 20226 година. Този избор не е задължителен на всяка цена. В случаи, че не си изберем подфонд ще бъдем разпределени служебно според възрастта. Ако лицата искат да бъдем разпределени в подфонд, който е различен от този, който съответства на възрастта и който законодателят е преценил като най-подходящ, ще могат да подадат заявление за избор на конкретен подфонд.

Комисията за финансов надзор изготви и прие подзаконови нормативни промени, необходими за въвеждането на новите правила за втория и третия стълб на пенсионното осигуряване от 1 януари 2027 година.