Минималната заплата ще се определя от нов механизъм

Министерството на труда и социалната политика публикува за обществено обсъждане конкретните критерии за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) в страната, които бяха съгласувани със социалните партньори след седмици дискусии. С предложените изменения в Кодекса на труда се предвижда минималната работна заплата за страната за всяка година да се определя до 15 август на текущата година.

При досегашния механизъм за определяне на минималния трудов доход, влязъл в сила от началото на 2023 година, размерът на минималната заплата за страната за следващата календарна година е обвързан единствено с критерия за 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца. На практика това е автоматичен механизъм за определяне на МРЗ, който е неефективен и водещ до съществени рискове както за икономиката, така и за бюджета на държавата, се казва в мотивите на социалното министерство за предлагане на промените, като се допълва, че обвързването на минималната заплата единствено с размера на средната брутна работна заплата е предпоставка за затруднения при предприятията в секторите с ниска добавена стойност и в по-слабо развитите региони на страната.

Като се имат предвид посочените недостатъци на досегашния механизъм, се предлагат да се използват няколко, а не само един критерии за определяне на минималната работна заплата. Първият критерии е покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот. Следващите предложени критерии от които ще зависи минималната заплата, са общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение в регионите, както и темпът на растеж на заплатите в страната.

Новият механизъм за минималната заплата е по-добър, но не е съвършен, обясни Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика.

"Предишният механизъм беше лесен за разбиране, защото минималната работна заплата беше пряко обвързана със средната, но имаше много сериозен недостатък. По този начин се на практика се установява един затворен кръг между движението на средната, на минималната заплата, който е потенциално води до по-висока инфлация на чисто макроикономическо ниво. В новия механизъм, който е предложен, връзката със средната работна заплата остава. Но има вече и други променливи, които се отчитат. Предвижда се МРЗ да се определя в диапазон, чийто таван зависи една четвърт от средната работна заплата, 1/4 – от нивото на медианната работна заплата, тоест какво е разпределението на трудовите доходи сред населението, 1/4 какво се случва с инфлацията в малката потребителска кошница и 1/4 – от производителността на труда в страната".

Размерът на МРЗ след приемането на предлаганите промени ще зависи и от дългосрочните равнища на производителността на труда в България, която обвързаност настояваха да има работодатели. Предвижда се веднъж на три години да се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата за страната, като се вземат предвид референтните стойности включващи 60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата и размерът на издръжката на живот.

"Компонентът за инфлацията ще зависи от исторически данни. Тъй като ще се определя МРЗ за бъдещ период, добре е да се работи с прогнозни данни от няколко институции".

Определената до този момент от държавата минимална стойност на труда е вредна и не отговаря на производителността на труда, обясни икономистът Михаил Кръстев.

"Важно е българските граждани да знаят, че минималната работна заплата представлява административна забрана за труд. Това е намеса на държавата в дейността на двама контрагенти - работодател и работник, а държавата им определя каква да бъде минималната стойност, на която би могла да бъде извършена конкретна дейност, но без съобразяване с желанието на тези контрагенти. Да кажем, че има хора, които биха желали да извършат конкретна дейност за по-малко от посочената стойност, но те нямат право, тъй като държавата го забранява. Това е изключително вредно за области като Видин, където минималната работна заплата застрашително наближава равнището на средната работна заплата. С новия механизъм, който беше въведен с промените в Кодекса на труда, а именно - обвързването на МРЗ с 50 % от стойността на средната работна заплата, та по данни на НСИ се получава доста голямо разминаване между водещите икономически области в страната - най-вече София-град, и тези, които са с по-ниска икономическа дейност и по-ниско ниво на заплащане... заради това, че в София живеят най-много хора и съответно генерират най-много стойност - заплатите са най-високи".

Парламентът реши да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а дотогава тя да остане на нивото от 2026 г. - 620 евро. Според стария механизъм, който бе отменен от новата власт, МРЗ трябваше да е 690 евро. Прогнозен размер на минимална работна заплата от 660 евро за 2027 г. е посочен в Указания на Министерството на финансите за подготовката и представянето на проектобюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2027 г. и на актуализираните им бюджетни прогнози за периода 2028-2029 г., публикувани на страницата на министерството в интернет.

Според видинчани непрекъснато поскъпващият живот може да бъде подсигурен единствено от сума около 1000 евро минимална заплата.

"Не напразно се говори, че сме най-замрелият окръг, затова е нормално да се вдигне, даже над 1000... Повече от 1000 да бъде, защото стандартът се променя постоянно".

В Кодекса на труда се предлага да бъде записана и изрична дефиниция на понятието „минимална работна заплата“. Според проекта това е най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или извършена работа.