Как се разпределят средствата за образование?

Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев заяви, че ще предложи промяна на модела на финансиране на училищата, известен като "Парите следват ученика". Новият модел ще е насочен към "качеството, възпитанието, дисциплината, патриотизма и изграждането на личности". Това отвори широко поле за интерпретации - включително, че МОН възнамерява да премахне сегашния принцип на финансиране и делегираните бюджети, които вървят с него. И в момента финансирането не е изцяло според броя на учениците, а чистият модел "Парите следват ученика" приключи през 2012-2013 г., когато се въведоха 3 стълба на финансиране - според броя на учениците, броя на паралелките и вида институция, коментира Диян Стаматов, председател на Съюза на директорите в средното образование. По думите му 70-80% от парите в образованието се дават за брой ученици и това няма как да е иначе, тъй като има разлика дали в училището има 500 ученици или само 50. Освен това, към финансовата формула последните години е добавен и коефициент за уязвими ученици, който дава възможност училищата с много уязвими деца да получават допълнителни средства. Бившият образователен министър Красимир Вълчев също посочи подобно съотношение. Според него около 73-74% от финансирането на едно училище зависи от броя на учениците, около 11% - от броя на паралелките, и около 10% - от институцията, като третият компонент не зависи от големината на училището, а отчита постоянните разходи. Именно чрез него, до голяма степен е решен проблемът с недофинансирането на малките училища.

В рамките на 1 година ще бъде предложена промяна в модела на финансиране в образованието. В момента той е фокусиран върху броят на учениците. Това прави несигурни учителите в по-малките училища и заплатите, които получават, са различни, коментира просветният министър проф. Георги Вълчев в свое телевизионно интервю. По думите му това изкривява системата и дори поведението на учителите - те крият отсъствия на учениците и избутват в по-горен клас слабите ученици, които не владеят български език, за да не загубят финансирането за тях. Сред мотивите за бъдещата промяна са още - учителите да са спокойни за своя статут, както и да се получава адекватна информация и да се търсят конкретни решения. Доколко обаче тези аргументи оправдават промяна в модела на финансиране? Разговаряме с Евлогия Манджукова, дългогодишен директор на видинската професионална гимназия по туризъм "Михалаки Георгиев" и областен координатор на учителите към КНСБ.

"Това, което се коментира в публичното пространство би трябвало да не се разглежда еднозначно. Досегашният модел беше пряко обвързан с ангажимента ни към директиви на Европейския съюз, че трябва да се намали процентът на отпадналите и непосещаващите ученици училище. Тоест училището, за да бъде мотивирано, трябва да полага съответно усилия за обхвата и задържането на учениците. От тук идва и проблемът, че този ангажимент се прехвърли само и единствено на училището, което не е в състояние само да се справи. Учителите са прекомерно натоварени с много други ангажименти, за да полагат усилия сами в тази посока да издирват и да задържат учениците в училище."

Евлогия Манджукова, дългогодишен директор на видинската професионална гимназия по туризъм "Михалаки Георгиев" коментира какви са плюсовете и минусите на делегираните бюджети, и увеличението на учителските заплати.

"Увеличението на учителските заплати беше строго регламентирано и осигурено с допълнителни средства. Най-големият минус на делегираните бюджети за мен лично е точно този проблем - с обхвата и задържането на учениците, и това, че този проблем беше прехвърлен само и единствено на училищата. Той поставяше учителите в унизителното положение да обикалят, да агитират родители, които превърнаха записването на детето в един вид търговия. Този проблем не трябва да е на училището, а на държавата. Как преди 100 години ние сме имали почти 100-процентово присъствие на учениците в училище, на децата в ученическа възраст, а сега имаме 85%, 80%, 75% присъствие? Иначе сама по себе си системата е структурирана, системата е работеща, но училището трябва да бъде подпомогнато от държавата. Има институции, на които им е вменено това, но честно да ви кажа няма никакъв ефект."

Системата на делегираните бюджети е възможно най-добрият вариант, в който средствата, които държавата предоставя за развитие на средното образование, достигат до различните образователни институции. Това каза в интервю за БНР Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета.

"През годините към компонента "Парите следват ученика" бяха добавени още около 10-ина други компонента, които да направят така, че да има равномерно финансово балансиране между различните образователни институции в цялата страна и да бъдат намалени максимално неравенствата, които самото финансиране в самото начало имаше. В настоящия момент системата на делегираните бюджети може да се каже, че е най-добрият вариант, в който средствата, които държавата предоставя за развитие на средното образование достигат до различните образователни институции. Този принцип, оттук нататък е редно да бъде надграден."

От синдикат "Образование" са категорични, че средствата за образование не се разпределят правилно. Потърсихме д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат Образование към КТ "Подкрепа".

"Не се разпределят правилно средствата за образование, защото те не са приоритет в националното бюджетиране. С 4.5% ние се отдалечаваме от европейските препоръки за финансиране, а всъщност тригодишната бюджетна рамка показва, че тези пари дори ще намаляват в следващите години, което за нас категорично не е правилно, защото парите, които "следват" ученика има значение какъв размер от тези пари го следват. Ако тези пари стават по-малко, както и след това да ги разпределяме като компоненти, те няма да станат повече. Делегираните бюджети се оказаха една философия на финансиране, която е много по-успешна от централизираните бюджети, които бяха преди голямата учителска стачка."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.