"Нощният ум" на художника Светослав Нинов: да надникнеш отвъд повърхността

Понякога трябва да се гмурнеш достатъчно дълбоко, за да разбереш какво всъщност има под повърхността. На хората, на живота… и на самия теб. Светослав Нинов се определя като дълбоководен водолаз. Не защото търси нещо на дъното на морето, а защото има любопитството да стига по-навътре - там, където отговорите не идват веднага и където понякога се налага да се срещнеш и с неща, които не са особено удобни за гледане.

За него изкуството е именно такова пътуване. Започнало още в детството с един химикал и стените на детската стая, а по-късно превърнало се в професионален път, графика и търсене на онова, което трудно може да бъде казано с думи.

Светослав авършва бакалавърска степен по специалност „Графика“ в Националната художествена академия, а през 2025 година получава две важни признания - наградата за графика в Международното биенале „Изкуството на миниатюрата“ и наградата за най-добър млад график в Националния конкурс за графика класически техники. Но може би най-интересното в неговото изкуство не са наградите, а въпросите, които стоят зад тях.

Къде свършва видимото и започва онова, което носим вътре в себе си? Какво откриваме, когато останем насаме със собствените си мисли? И защо понякога именно в тъмното можем да видим най-ясно? Тези въпроси стоят и в „Нощният ум“ - първата самостоятелна изложба на Светослав Нинов в родния му Видин. Изложба, която е много лична, защото в нея неговите творби се превръщат в своеобразни огледала на вътрешния му свят.

Точно затова разговорът с него не е просто разговор за изкуство. Това е разговор за смелостта да се вгледаш в себе си и да покажеш на другите това, което си открил там.

Соня Валериева: Ти се определяш като дълбоководен водолаз. Какво стои зад това определение? Какво търсиш, когато се гмуркаш така навътре и в живота, и в изкуството?

Светослав Нинов: Ами, много пъти съм си мислил върху точно този въпрос. И това определение ми го даде един мой много добър приятел, Георги Жорас, той също е художник. Винаги съм търсил неща, които са малко под повърхността, и винаги съм се вглеждал, и винаги ми е било интересно да търся отговори. Като цяло съм доста любознателен и винаги въпросът ме е дърпал напред в цялата изследователска дейност.

Соня Валериева: Кога усети, че изкуството е начин да изразяваш това, което трудно може да се каже с думи?

Това е интересен въпрос. Спомням си, първата ми така проява беше, като бях много малък, и взех един химикал и надрасках тапетите в моята стая. Съответно, това нямаше много добър отзвук, но ми държеше желанието да продължавам да го правя и в течение на времето осъзнах, че това е единственото нещо, което ме кара да се чувствам жив, и мисля, че това в крайна сметка е най-важното за един човек.

Соня Валериева: Промени ли нещо в теб това признание и даде ли ти още повече увереност да продължиш по своя път?

Светослав Нинов: Да, разбира се. Всеки път, когато има добра реакция на това, което съм създал, се отразява добре на мен като вдъхновение и някак си се чувствам подкрепен, макар и непряко, или дори пряко в случая. Но е голямо признание, голяма възможност е. И според мен човек има нужда от такива ситуации, от такъв тип потвърждения за това, че може би е в правилна посока, или нещата, които търси, резонират с хората, които го наблюдават.

Соня Валериева: Как обикновено започва една твоя работа? Имаш някаква предварително ясна идея или оставяш процесът да те поведе и сам откриваш къде ще стигнеш?

Светослав Нинов: По-скоро е една хибридност в целия процес. Винаги се тръгва от някаква идея, която е родена от живота и от всичко, което се случва. Защото, както казват, изкуството имитира живота. И ти, за да създаваш изкуство, трябва да познаеш и живота, предполагам. Поне аз така успявам да се срещна с него и с всичките неща, но винаги процесът е много важна част за мен. Чисто в направлението, с което се занимавам. Графиката е доста изискваща, доста последователна, доста етапности има, които трябва задължително да бъде минато през тях. И процесът е интересен. Той е като една такава натъпкана пътека, която, като вървиш, все повече се разкрива и води до доста места, доста интересни места. Така че мисля, че е някакъв синтез между двете неща.

Соня Валериева: Когато създаваш, колко от личния ти свят остава в творбите и лесно ли ти е после да го покажеш пред други хора?

Светослав Нинов: Доста време ми отне, за да придобия смелост да пристъпя към това. Все пак срещам зрителя, един вид съучастника в едната изложба, защото публиката е пряк съучастник на това, което вижда. И със сигурност има притеснения винаги. 

Соня Валериева: Стигаме и до „Нощният ум“, първата ти самостоятелна изложба и то в твоя роден град Видин. Какво ти се иска човек да почувства или да открие, когато влезе в твоя „Нощен ум“?

Светослав Нинов: Ами не препоръчвам на хората да влизат в моя нощен ум, защото е доста тъмно понякога там. Но идеята на цялата работа е да пресъздам целия процес, който имах на един вид себеосъзнаване. Той е доста обвързан с трудовете на Юнг, който говори за несъзнатото и подсъзнанието. Това създава в мен доста голям интерес, както казах в отговор на първия въпрос. Много ми е интересно нещата, които са забулени, да ги откривам или по някакъв начин да се опитвам да стигам до тях. Цялата тема, която беше моя дипломен проект, е доста лична всъщност. По-скоро с тези работи от дипломния ми проект искам хората да се срещнат с една най-чиста версия на самия мен. Самите работи, които съм направил, те са огледала на този вътрешен свят.

Изложбата на Светослав Нинов "Нощният ум" ще бъде представена в Художествена галерия "Никола Петров", чийто директор Богдан Александров е и куратор на експозицията. Откриването е на 18 септември от 18:30 часа.

Понякога изкуството не ни дава отговори. Само ни кара да зададем по-добри въпроси. А може би точно това е най-интересното в едно гмуркане - че никога не знаеш какво ще откриеш, докато не се осмелиш да слезеш по-дълбоко.

Светослав Нинов ни показа малко от своя "нощен ум". А какво ще открием в него самите ние - това вече зависи от начина, по който гледаме.

Ако сте готови да погледнете малко по-навътре - може би там ще откриете нещо и от себе си.