Защо носим кръста си

Днес е Петнадесета неделя след Петдесетница. Неделя преди Въздвижение.

Всички носим своя кръст и затова го празнуваме не само един път в годината. Всеки ден честваме честния Кръст в нашия личен живот, всеки ден носим нашия личен кръст, проливаме нашата лична сълза и имаме нашата лична мъка. В нашето сърце се извършва тайната на разпъването, разпъва се нашият егоизъм, нашето „аз“, боли ни, минаваме през болести, проблеми и бедност. Всеки има свой кръст, всички празнуваме тези дни и всеки ден – Въздвижението на честния Кръст. 

"На Твоя Кръст се покланяме Владико и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим." – така днес Църквата славослови Кръста Христов.

Празникът Въздвижение на Честния кръст ни напомня за изкупителното дело на Божията сила и Божията премъдрост, която трябва да придобием в сърцата и душите ни.

Да си спомним как в ония древни времена Иерусалимският патриарх Макарий, участник в разкопаването и откриването на истинския свети Кръст през IV в., го изправя и накланяйки го към четирите посоки благославя насъбралото се множество. От мига на това въздигане и въздвижение на кръста до ден днешен се чества въздвижение в деня на празника Кръстовден. По-късно е тържествено осветен и новопостроения от св. Елена храм "Св. Възкресение" на мястото, където са намерени кръста и гроба на Възкресението Христово.

И тъй, носим ли своя кръст, както ни указва Христос? Имаме ли кръст в живота си? Блажени сме, ако е така. Ако носим кръста си с почтеност, смирение, без да протестираме, без да казваме постоянно "защо, защо"  на Бога, тогава вървим по пътя на светците. Вървим по пътя, по който са вървели милиони хора, които са стигнали до рая. Не съществува друг път - един е пътят, който води към рая и той е нанагорнище. Той е Голгота, личната голгота на всеки. Но трябва да знаем, че нашата голгота е много малка, много по-малка от тази на Господ.

Имаме цял живот, за да осъзнаем тази реалност, а именно, че кръстът е единственият път за спасение, че без кръст няма възкресение, че радостта идва чрез болката, че ако не поплачем, не можем да се засмеем, че тези, които са плакали и изпитали болка знаят истински да обичат, знаят да се усмихват с блажената усмивка на светците. Тези, които приеха Христа и Той тях. Ето и ние сега имаме вярата и стремежа да кажем заедно с ап. Павел: "Разпнах се с Христа и вече не аз живея, а Христос живее в мене". (Гал. 2:20)

В рубриката "Съвременна Библия" – "Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието." За какво "Божие царство" говори Христос в първата си проповед? Небесното царство е част от един велик и предвечен Божествен план. Бог ни го е открил. Състои се от три еднократни стъпки – Сътворение, Изкупление и Съд. Две от тези крачки са направени. Остава третата. Така животът ни се оказва късче време, в което да решим дали да последваме Христовия призив или не.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.