Чупрене пази живи торлашките традиции

Що е то торлак? Е, днес няма да търсим отговора в учебниците. Ще го търсим там, където торлакът още се пее, празнува, говори на автентичния си диалект и приготвя уникални ястия - в Чупрене. Тук природата е щедра, но животът не винаги е лесен. Около 1700 души живеят в осем населени места, младите хора не са много, а работата остава един от големите въпроси пред общината. В същото време Чупрене има училища и детски градини, а красивата природа прави района Как се опитва една малка община да задържи своите хора и да привлече нови? Какво се случва с инфраструктурата, здравните и социалните услуги и какво може да превърне природните дадености в реален шанс за развитие? За Чупрене такова, каквото е днес, разговаряме с кмета Мария Тодорова.

"Населението на Община Чупрене е около 1700 жители, разположени в осем населени места... Млади семейства нямаме много... Опитваме се да привличаме повече млади хора да остават тук. Стремим се общинската администрация да я обновяваме и да привличаме повече млади хора с образование, на които да можем да им подсигурим стабилна работа и те да останат, разбира се, в община Чупрене... Имаме две функциониращи училища, две детски градини. Опитваме се да създаваме условия за всички, които са останали на територията на общината... Доста, в последно време, се засили интересът към закупуване на имоти... Имаме доста предпоставки за целогодишен туризъм, екопътеки. Опитваме се да се промотираме повече като биологично чиста община... До края на годината имаме облагородяване на улици във вътрешна мрежа - това са в Репляна, Горни Лом, Долни Лом и Средогрив... Три населени места имаме, които са без подменен водопровод. В две от тях сме спечелили проекти пред Държавен фонд "Земеделие" и там ще имаме подмяна на водопровод. Това са Върбово и Търговище... "

Привличането и задържането на млади хора се оказва една от основните, но и най-трудни задачи за общината. А Чупрене всъщност има какво да предложи. Общината разчита и на природата си, за да развива целогодишен туризъм. Какво се прави в тази посока и и какви условия предлага Чупрене за жителите си, разказва кметът Мария Тодорова:

"Имаме личен лекар, който обслужва цялата община... Закупихме нова сметосъбираща машина, имаме нови съдове за сметосъбиране, така че и в това отношение сме обезпечени... Имаме улично осветление във всички населени места. Грижим се непрекъснато то да е навсякъде функциониращо... Имаме четири заведения за хора с ментални проблеми... Лошото е, че листът за чакащи за социални услуги е доста голям, а в крайна сметка капацитетите са запълнени... Опитваме се да се справяме с това, което ни е налично и това, което ни е определено..."

В Чупрене читалището продължава да бъде мястото, което събира хората около песента и традициите. Но зад всичко това стоят и съвсем практични проблеми - липсва сцена, танцовият състав в момента не функционира, а салонът има нужда от сериозен ремонт. Председателката на читалището обаче не се отказва. Напротив - вече има идея как местните традиции и кухня могат да помогнат за спасяването на самото читалище. Как? Разказва Таня Бориславова.

"Към момента имаме само женска певческа група и детска певческа група. Танцовият състав в момента не функционира... В момента сме възпрепятствани откъм превоз, нямаме превоз... Имам една идея, която ще се опитам да разработя, тъй като таванът на салона ни е паднал, завесите, откакто е създадено читалището, не са подменяни. В окаяно състояние е салонът. Нямаме в момента сцена, на която да се изявяваме. Използваме площада... Ще се опитам, ако остана председател, да направя една кампания, дарителска кампания, като направя един кът, в който да се приготвят местни ястия, да се канят гости от страната и чужбина, и по този начин да мога да събера пари да си оправим тавана, за да може читалището да функционира както трябва..."

Такова е положението в читалище в Чупрене сега, с не малко проблеми, които очакват решението си. Някога, в миналото, обаче културният живот е бил в разцвета си, разказва Тодорка Корчина, която е сред най-активните самодейци.

"Много богата дейност имахме. Просто читалището работеше перфектно... По селата сме ходили, къде ли не. Имахме танцов състав, певческа група... Мъчим се да възстановим някои неща..."

Понякога инатът се оказва най-добрият начин една традиция да продължи да живее. Венеция Рангеловска ни връща към началото на празника на торлаците в Чупрене - към 2005 година, когато идеята е била проста: да се съберат на едно място хората, песните и обичаите, за да не бъдат забравени. Проектът не е одобрен, но това не спира организаторите. Напротив - тогава празникът започва "съвсем по торлашки“.

"През 2005 година кандидатствахме по проект към Министерството на културата. Това ни беше идеята, понеже малко се знае, малко се говори за торлаците, да създадем един празник, на който торлаците да се съберат - обичаи песни, всичко това да можем да го запазим. Имаме запазени и стари хора... Проектът ни не беше одобрен и тогава съвсем по торлашки, на инат, решихме, че ще го направим този празник, въпреки това, че не е одобрен... Започнахме със седем колектива и бяха 230 участници... Разширихме мащаба на два дни, след това и два дни вече ни бяха малко да поберем желаещите колективи... Стигали сме през годините до 105 състава, с 2300 участници за тези три дни..."

И от думите - към вкусовете. Защото една традиция не се пази само с песни и празници. Тя се предава и на трапезата - в онези рецепти, които бабите знаят наизуст и които трудно ще намерите в някоя готварска книга. Какво се слага на торлашката трапеза и как се приготвят местните ястия, разказва Кевка Манчина.

"Белият мъж се прави от меко сирене, което не е солено... Косашко кисело се прави лятно време... Баница със сирене се прави, баница с ориз. И компировица... "

Вкусът е само част от празника. А кои са празниците, които са се отбелязвали подобаващо в Чупрене, и какво е характерно за тях, разказа Руска Доцинска.

"Всеки празник сме отбелязвали подобаващо... Бабинден пресъздавахме с куклите, с родилката, с всичките обичаи... Лазаруване също сме правили... Коледуване също сме правили, сурвакари също..."

Как изглежда животът в Чупрене днес през очите на тези, избрали да останат, и какви са проблемите - проверихме в анкета.

"Спокойно, хубаво, чист въздух... Хора няма, обезлюдя много напоследък... Безработицата е голяма тук... Имаме си природа, имаме си вода, имаме си всичко, но работа няма... Едно райско място, което за съжаление е обезлюдяло... Лошото е, че млади хора почти вече няма - всичко е в София, най-вече - там учат, там си остават..."

Чуйте повече в звуковия файл.