Културен център "Жул Паскин" - 3 години по-късно

Има сгради, които просто стоят във времето. Има и такива, които разказват история. Видинската синагога е от вторите.

На 4 септември 2023 година една от емблемите на Видин отвори отново врати - вече като Културен център „Жул Паскин“. След години на забрава и реставрация старата сграда получи нов живот, нов смисъл и ново място в настоящето.

До „Баба Вида“ синагогата отново започна да събира хора - не само като свидетел на миналото, а като пространство за изкуство, култура, срещи и памет. Защото да възстановиш една сграда не означава просто да запазиш стените ѝ. Означава да върнеш живота в тях. Откриването преди три години беше повече от официална церемония. То беше знак, че историята може да бъде не само спомен, но и вдъхновение. Че различията могат да бъдат част от общата ни памет и че културата има силата да свързва хората. Днес Културен център „Жул Паскин“ вече е част от културния живот на Видин.

Три години не са много за една сграда, преживяла повече от век история. Но са достатъчни, за да разберем нещо важно - че когато съхраняваме паметта, ние не живеем в миналото. Напротив - даваме на миналото възможност да говори с настоящето и да остави следа в бъдещето. Може би това е най-голямото значение на реставрацията-не просто да спасиш една сграда от времето, а да спасиш паметта от забравата.

И докато в „Жул Паскин“ има светлина, хора и изкуство, тази памет ще продължава да живее. А може би именно това е истинското чудо - едно място, което е преживяло историята, днес отново да има бъдеще.

За този път-от паметта към бъдещето, за хората, които превръщат „Жул Паскин“ в живо културно пространство, разговаряме с Юлияна Димитрова, която ръководи както самия културен център, така и Общинския културен институт „Дунав“.

"С гордост, задоволство и щастие можем да споделим, че наистина културният център функционира доста добре в рамките на тези 3 години. В него се реализираха около 300 събития в различни така сфери на изкуството, науката, културата, в социалната сфера също е имало семинари срещи, които са се реализирали тук. Всяко едно събитие е значимо по своята същност и всички събития са изключително ценни за нашия град въобще и за развитието на културата в града. Проведени са също и така две значими научни конференции, които за мен са изключителна чест, че бяха проведени в културния център... Тук се случват и много връчвания на дипломи, годишнини на училища в града, което за нас е истинско удоволствие, защото сме насочени към младите хора и всичко, което е свързано с техния живот и развитие. От друга страна, Регионалното управление на образованието също провежда тук. Представяме изложби в различни насоки в сферата на изобразителното изкуство. Имаме доста така интересни изложби. При нас се случват и интересни и по-различни събития. Едно от тях е Прет-а-порте. Там се представиха наши пак български дизайнери... Туристите също остават с позитивни впечатления. Над 22 000 туристи са посетили центъра от деня на неговото откриване... Разполагаме с една от най-интересните изложби в региона, не само в област Видин, в региона въобще. Това е една интерактивна изложба... Също така бих искала да споделя, че за да се случва всичко това, което се случва в културния център, освен моята заслуга като диригент, който умело върти палката, огромна е и заслугата на нашия екип тук, в културния център. Това са нашата уредничка Венцислава Станкова, екскурзоводите ни Любомир и Марина и нашият хигиенист Галя... Утре (днес, интервюто е направено на 3 септември, бел. ред.) откриваме фотоизложба. Интересното в нея ще бъде, че тя поднася идеята за това как забравата, защото наистина за съжаление през годините сградата на синагогата беше потънала в забрава, как забравата може да не е вечна, а всъщност тя да е предпоставка за един съвсем нов, различен, динамичен и прекрасен живот, което се случва и с тази сграда... ", разказа Юлияна Димитрова.

Видинската синагога не е просто стара сграда от камък, тухли и архитектурни детайли. Тя е място, събрало в себе си човешки съдби - на хора, които са се молили, обичали, мечтали и са оставили следа в историята на града. Дълго време стените ѝ са пазили тишина.

Днес обаче отново чуваме гласове, звучи музика, а изкуството събира хора. Сякаш с всеки нов посетител, с всяко събитие и всяка среща синагогата отново започва да диша. Защото да съхраниш една сграда означава не просто да запазиш миналото, а да му дадеш възможност да продължи да живее. А когато историята оживява, тя ни напомня кои сме и какво не трябва да забравяме.