Симона Спирова: От "Hell’s Kitchen" към собствен бизнес във Видин

Понякога човек стига до своето място по най-неочаквания начин. За Симона Спирова това място се оказва кухнята. Но преди нея има 25 години футбол, много битки, много доказване и едно правило, с което е израснала – че ако искаш нещо, трябва сам да си проправиш пътя. Видинчанката, която тази година стигна до финала на "Hell’s Kitchen" и завърши на второ място, вече има следващо предизвикателство. И то не е телевизионно. Симона отвори собствена пицария "Spirova - Pizza è Gusto Italiano"  в родния си град – първата стъпка в развитието на собствения ѝ бизнес. След време тя планира да отвори и суши бар, а междувременно ще поеме и ролята на главен готвач в ресторанта на Мария Ампова - "Муза". 

Но зад всичко това има една много по-лична история. Кухнята не е била първият избор на Симона. В началото е футболът. Работата като сервитьор идва по-късно, за да може да съчетава прехраната със спорта. Докато един ден не влиза в кухнята и не започва от най-обикновените неща – картофи, пици, тесто. И постепенно разбира, че точно там е добра. Оттогава са минали 14 години.

В кухнята Симона преминава през професионални битки, през среда, в която трябва да доказва себе си, а след първото си неуспешно участие в телевизионния формат решава да опита отново. Този път стига до финала. И може би най-интересното е, че самата тя не говори за второто място като за загуба. За нея победата е и в пътя дотам, и в това, което е научила за себе си. Защото зад силния характер, който хората виждат, всъщност стои един много чувствителен човек – нещо, което не личи от пръв поглед.

Днес тя самата казва, че е станала по-спокойна. Че вече не бърза да реагира, а се опитва първо да разбере човека срещу себе си. Да не налага непременно своя начин на мислене, а да намери общия. И може би това е една от най-интересните промени при човек, който цял живот е свикнал да се доказва. Защото доказването при Симона започва много преди телевизионния екран.

Започва във футбола, където жените често трябва да показват, че мястото им е на терена. Продължава в професионалната кухня – сред среда, в която отново трябва да спечелиш уважението си. Но днес битката вече има друга цел. Да създадеш нещо свое. И точно затова Симона избира Видин. Не за да се върне да живее тук, а за да постави началото на нещо, което иска да изгради заедно с майка си и брат си. Идеята е бизнесът да остане в семейството и да им даде повече сигурност. Пицарията е началото. Италианската кухня ѝ е любима, а Никола Захариев, когото Симона познава от малка, е човекът, който приготвя пиците. Той е учил и работил в Италия, а сега се връща, за да стане част от нейното начинание. По думите на Симона – „най-добрият пицар, който Видин е виждал“.

"Hell’s Kitchen" е преживяване, което никъде другаде не можеш да изпиташ. Това вълнение и това напрежение – аз съм 14 години в този бранш и досега такова нещо не ми се беше случвало. Но най-важният урок, който взех от предаването, е да се опитвам да приемам хората. Всички сме различни и не можеш да очакваш някой да мисли като теб. Трябва да го приемеш такъв, какъвто е, а не да се опитваш да го промениш, за да ти е удобно на теб. Това много ми промени мисленето. Преди си мислех, че винаги трябва да е на моето. Сега разбирам, че има ситуации, които не зависят от теб, а от човека до теб. Трябва да можеш да му се довериш, да не се опитваш да го караш да прави нещата като теб, а да ги правите заедно и да стигнете до някакъв консенсус. Може би затова и второто място за мен си е чиста победа. От резерва да стигна до второ място и да се боря през целия сезон – аз се чувствам като победител. Отборът не беше най-добрият, в който съм попадала, но смело мога да кажа, че бях лидерът, който им трябваше. А това, че съм втора, за мен е просто разлика в парите. На Денис му трябваха повече – нека си ги получи, пък аз ще ги изкарам, както и досега. Сега вече искам да създам нещо свое. Първо отворих заведението във Видин, защото още в предаването казвах, че ако спечеля, искам да направя бизнес за майка ми и брат ми. Искам да имат сигурност и да развиваме нашето име и нашето семейство в собствен бизнес. Не искам вече майка ми да работи за някой друг, да работи по 12 часа, да вдига тежко. Искам да работи за себе си, да е спокойна и да работи в среда, която заслужава. Това е много важно за мен. Следващото нещо ще бъде суши барът, за който говоря толкова дълго. Ще го има. Просто едно по едно трябва да се случват нещата, защото все пак съм един човек. Искам първо малко да потръгне пицарията във Видин, която отворихме с брат ми и майка ми, и след това да се занимаваме със суши бара. А и ресторантът ще го има – това също ще се види скоро. Много е хубаво, че хората във Видин ме разпознават. Спират ме, искат снимки, прегръщат ме. Виждам усмихнати хора и щастливи деца, които ме гледат все едно съм Дядо Коледа или някакъв герой. Това ми топли сърчицето. Мисля, че и това съм спечелила. Дори да не съм на първо място, съм спечелила обичта на хората", разказа Симона.

И след този разговор остава усещането, че при Симона второто място наистина е само начало. И много ни се иска да ѝ се получи. Защото, когато чуеш с какъв хъс говори за работата си, за майка си, за брат си и за всичко, което иска да направи, няма как да не ѝ стискаш палци. А на Симона ѝ пожелаваме да не спира дотук. Да има още много поводи да се гордее със себе си и един ден да погледне назад и да каже: "Да, струваше си."

Чуйте целия разговор със Симона Спирова в прикачения файл.