УНИЦЕФ: За да предпазим децата от рисковете онлайн, трябва да ги разбираме

Дигиталният живот на децата у нас започва все по-рано. Над една трета от учениците използват интернет преди 8-годишна възраст, а близо 80% вече са активни онлайн още преди да навършат 10 години. Това сочат резултатите от изследване на УНИЦЕФ на тема "Да растеш онлайн: деца, дигитална среда и безопасност". И ако в тези данни няма нещо кой знае колко ново и кой знае колко изненадващо, то една от основните констатации, касаеща разликата между начина, по който децата преживяват дигиталната среда, и начина, по който възрастните я възприемат, заслужава внимание. Това обясни програмният директор "Образование" в УНИЦЕФ Мария Янкова. По думите ѝ, тези две гледни точки трябва да се доближат, за да могат възрастните да подкрепят адекватно децата и да ги пазят от потенциални рискове.

"УНИЦЕФ в партньорство с Асоциация "Родители" и Националния център за безопасен интернет проведохме това изследване "Да растеш онлайн", което се вглежда малко повече в това как децата съпреживяват съвременното детство, което за добро, или не се случва все повече онлайн. Част от данните по-скоро затвърждават тенденции, като например това, че дигиталният живот на децата у нас започва все по-рано. 37% от учениците започват да използват интернет още преди 8-годишна възраст. Близо 80% са активни онлайн още преди да навършат 10-годишна възраст. Всъщност един от апелите в изследването е, че ние като родители, като образователни експерти, учителите следва да започнем да адресираме предизвикателствата онлайн, взаимоотношенията онлайн в един много ранен етап, който изпреварва опита на децата, тъй като, въвеждайки тези теми в 3., 4., 5. клас не изненадваме с нищо децата, те вече имат няколко години опит... Може би най-сериозният апел е по отношение на възрастните, които следва може би да осмислим по нов начин този онлайн живот, защото за децата той е много повече от просто развлечение. Близо 80% споделят, че ежедневно общуват с приятели, над 60% търсят информация за училище, над 64% са децата, които споделят, че търсят информация за лични интереси. Тоест техният живот е вече онлайн, няма вече някак, така разграничаване между онлайн и офлайн битуването на децата, то вече е едно, включително тяхната идентичност е една. Едно от предизвикателствата, които децата споделят, и рисковете, които виждат, е по отношение на това да бъде накърнена тяхната дигитална самоличност - да им бъде откраднат профил, да бъде споделена някаква неприятна информация за тях. Докато рисковете, които възрастните виждат в онлайн пространството, са по различни линии. И всъщност това размиване между това, което децата и възрастните виждаме и като възможност, и като рискове в онлайн средата, тези гледни точки трябва да се доближат, за да можем да бъдем по-адекватни в подкрепата си и в това да предпазваме децата от потенциални рискове."

Безопасността не може да бъде постигната само чрез ограничения, смята Мария Янкова.

От своя страна родители споделиха от какво са продиктувани притесненията им и как се опитват да ограничават престоя на децата в дигиталния свят.

"Аз съм против децата да влизат, защото научават много неща, които не са за тяхната възраст. И заради очите. Ето тя е в 4. клас и е с очила. Полза има, доколкото има клипчета и тя е много навътре за доста неща. Вредите са повече... Много глупости дават в социалните мрежи, които не са подходящи за деца...

Притеснявам се, когато ползва интернет. За някои неща е полезен, например за училище, но пък тогава не четат и не слушат учителите. Не само за това се притеснявам, в интернет има доста неща, които не са подходящи за подрастващи. Има и ползи, но не трябва да се прекалява. Не знам как могат да се ограничават децата да гледат само полезни неща...

Моите са под родителски контрол. Моето мнение е, че когато става дума за учене и образование, интернет е прекрасно нещо, просто трябва да се внимава, защото има и кофти неща..."

Младите хора се отнасят с разбиране към безпокойството на родителите си, които често се опитват да ограничат престоя им в дигиталната среда. Казват, че обикновено използват пространството за комуникация, търсене на информация и забавления.

"Между 2-3 часа ползвам, ако броим гледането на телевизия и филми, повече. Най-често влизам за комуникация. Като малки сме имали ограничение и аз така съм свикнал. Аз мисля, че това е предостатъчно време, на училище вече не се брои... Аз принципно използвам само телефон по 2-3 часа... Като цяло се старая да не прекалявам, защото вреди на очите. Влизаме за развлечения и комуникация с приятели. Моята майка много добре разбира това, не се опитва да ме ограничава, само ако прекаля малко със социалните мрежи... Моите родители разбират нещата, но все пак сами трябва да имаме тази дисциплина и да знаем кога да спрем... Смятам, че социалните мрежи са за полезни цели - да научваме знания. Влизам предимно за това. Родителите ми го одобряват... Търсим информация за училище и за комуникация. Може би постоянно сме онлайн. Родителите разбират, те са наравно с нас..."

Тенденциите у нас се потвърждават и от глобалното проучване "Животът онлайн" на младежката платформа U-Report на УНИЦЕФ. Макар че страната ни не е част от него, резултатите очертават сходни модели в отношението на младите хора към дигиталната среда. Глобалните данни показват още по-дълбоко разминаване между поколенията. Ето защо от световната организация поставят акцент върху необходимостта възрастните първо да приемат дигиталната среда като естествена част от живота на децата и след това да изграждат отношения на доверие и диалог с децата, вместо да разчитат единствено на ограничения и контрол.