"На косъм" – български трилър, в който никой не е напълно невинен

Емануил Тодоров е актьор от ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Завърших заедно с Деян Донков, Филип Аврамов, Александра Гюзелева. Общо взето се преместих в Лос Анджелис, първо в Ню Йорк и Лос Анджелис 1996 година, след като завърших ВИТИЗ, оттогава работя тук, в Щатите. През 2011 година в мен се възроди желанието да пиша и да правя собствени продукции и оттогава бавно и славно се занимавам с това, понеже нещата не са лесни, особено когато живееш в Щатите и се опитваш да работиш като актьор, нещата са трудни, трябва да имаш някакъв начин да се реализираш като творец и започнах да пиша. Оттам това доведе до правене на мои проекти.

Значи, първо, бих отвел слушателите към един нощен град, пълен с тайни. Оттам отиваме до един привидно монотонен живот на един обикновен варненски полицай, който има доста силни морални убеждения и след това той попада в един свят на сенки, скрити цели, хора, на които разбира, че не може да се довери и започва неговото осъзнаване за това, че не всичко, което му е казано, може би е пълната истина. И всъщност като цяло "На косъм" е история за цената на истината и за това какво си готов да загубиш, за да стигнеш до нея.

Всичко в тая история е "на косъм". Преди всичко е увлекателен трилър и положих големи усилия всички тези морални изводи да се родят в главата на зрителя след прожекцията, а не да излизат от устите на героите по време на нея.

Ноар е интересен жанр, който се зароди в Щатите в края на трийсетте години. Ноар е свят, в който хората правят морални компромиси и никой не е напълно невинен. В този смисъл може би българската действителност предлага доста материал. Другото, което е, че обикновено ноара...основната им силна черта е един чудесен, динамичен сценарий и разбира се, актьорски изпълнения. Това, което успях да използвам, е налична светлина, истински локации, истински хора, които заместват статистите. Ноарът е стилизиран вид, в него има много специфична светлина. Огромна част в ноара е игра на сенките. Заснемане с налична светлина, заснемане в истински ситуации, което според мен даде още по-добър облик на "На косъм" и според мен изглежда страхотно.

Ами аз мислех, че знам как щеше да свърши историята и я бях оформил в началото. След това започнах да работя над различните пластове, които да могат да държат зрители в напрежение до края на филма и нещата започнаха да се променят. Също така един бивш съученик Иван Ангелов ми даде интересна идея за подпласт на филма, която наистина ни допадна повече от това, което аз бях измислил, което от своя страна промени други сцени и след това актьорите промениха някои от сцените. Възможностите, които България ни предложи, промени някои от сцените, атмосферите, знаех посоката накъде да вървя, но пътят до финала се оказва доста по-различен.    

В началото процесът не се оформи точно по този начин. Аз бях заинтригуван от един ноар, който гледах, и така ми дойде една идея, че това би било като идея. Историята беше много силна и като идея, то това би работило много добре за България. И в момента, в който си помислих точно за тази история, единственият човек, който се завъртява в главата ми това беше Деян Донков, защото повече от хората, които са в тези сцени, са хора, които съм знаел тяхната работа. С Деян сме учили заедно, работили сме заедно и филмът до голяма степен зависеше от това дали той ще каже "да". Най-голямата задача беше намирането на Яна Маринова. Там нещата бяха доста сложни, защото типажът, който бях писал, дошъл от, нали американски ноар, такива архетипи в България не съществуват. Тоест това е много по-далече от нашата психика, нашата нагласа. Това, което ѝ дадох на нея, беше огромен отскок от това, където беше тя. Това, което тя постигна, е невероятно и като архетип и като героиня ще остане... сигурен съм, че ще остане в българското кино, защото такива персонажи няма. Една смеска между български архитип и американски архитип.

Преследването, което е вдъхновено от един американски филм от седемдесетте години - "Булит" (Bullet (1996)), ми създаде най-много главоболие, защото целият филм беше заснет четири седмици, а само преследването ми отне повече от седмица. Логистиката по организирането и заснемането на това е изключително трудно, но като за най-много нерви за най-малко екран до време бих казал, че повечето от може би преследването по Централна гара, по пероните на Централна гара.

По никакъв начин филмът не беше лесен, но като истински "на косъм" това би било преследването в Орландовци, защото след един нелеп инцидент в Ихтиман ми се отне правото да шофирам за 6 месеца. Това ни загуби и следващия снимачен ден и трябваше бързо да измисля как да променя организацията, за да може да довършим първата част на филма и след това да се върнем към преследването. Това са огромни актьори. От самото начало им казах: На мен не ми трябва да играете, искам да бъдете, вие сте хората, които аз избрах, защото това което съм виждал, че правите като хора е точно това, което на мен ми трябва. Тоест на Деян му казах: Не играй никога. На мен не ми трябва герой, който да създаваш. На мен ми трябва Деян,  до голяма степен това е Деян с привкуси на… Сега, той играе варненско ченге. Деян не е от Варна, така че има един привкус на това, което той създаде, но като цяло това е, това е той и затова ролите са изключително базирани в реалността. И пак казвам, най-голямата стъпка на страни беше ролята на Яна. Работата с тях беше много лесна. На мен ми трябваше да видя какво, ако трябва някакви акценти, които да се, тоест в работата в жестове, някакви акценти да им дам като цялостна насока и оттам нататък те си създадоха всичко, което трябваше да създадат. Те знаеха много добре за какво става въпрос.

…Никого, особено на човека, който изглежда най-убеден.

Нервите в тази първа прожекция са огромни, защото те се базират до голяма степен на това как публиката ще възприеме филма. Мисля, че филмът е страхотен. Аз имам високи стандарти за това, което исках да постигна, но както бях казал на майка ми: Ще знам, че филмът е постигнал това, което исках, когато на всички хора, които го гледат да кажем по телевизията, седнали са на маса и им изстине супата пред устата, в лъжицата. Значи тогава, когато хората не могат да откъснат очите от екрана, за мен работата ще е била свършена.

Много добър въпрос, в който просто отговорът ми е труден, защото не е само въпрос на това дали на тях им е харесвал филмът. В много случаи има филми, които не харесваме, но ги запомняме. Много беше показно, когато завърших първия си сериал - 2012 година и 5 години или 6 години след това хората все още помнеха героите, знаеха им имената, спомняха си ситуациите. За мен това е много важно. Тоест може би в този първи момент хората могат да бъдат… да не знаят точно как се чувстват. Филма, но в тях да е останала частица от този филм, да са разбрали това, което филмът им е дал този час и половина за тях да е минал, без да могат да мислят за нещо друго, просто да могат да влезнат в света на „На косъм“, за мене би било най-добрият отговор и нещо, което съм търсил. Това е доста по-различен филм от това, което са гледали - развлекателен, в него няма графично насилие и надявам се да остане нещо от филма с тях. И всичко това, което казвам, не го вярвайте. Отидете, гледайте филма и направете собствено решение дали филмът е бил добър и дали сме свършили добра работа. Мисля, че нещата са много по-различни от това, което може би очаквате. Няколко реакции по социалните медии, казаха:  А още един български филм! Тук ситуацията е малко по-различна, гарантирам това. Но не ни вярвайте, гледайте филма и сами решете дали сме успели.