Диригентът Момчил Томов: Музиката е част от мен

В "Калейдоскоп" се срещаме с диригента Момчил Томов- млад човек, с голямо сърце за изкуството и за музиката.

Роден е през 1987 година във Враца. Това, че избира пътя на музиката, не е случайно- неговата баба е имала музикален талант, пеела е народни песни, които по-късно Момчил записва.

Завършва средното си образование в СУ "Отец Паисий" Враца с профил музика и специалност акордеон. Продължава образованието си в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив, специалност "Педагогика на обучението по музика и специалност акордеон".

От ученик проявява интерес към хоровото изкуство- бил е хорист в училищния хор. В Академията учи хорово дирижиране, а връщайки се във Враца, започва работа като учител по музика и диригент на съществуващия хор. Помага му диригентът Томислав Аспарухов. Успоредно с това записва специализация "Оркестрово дирижиране", а негов учител е маестро Георги Димитров.

През 2009 година още докато е студент, става диригент на смесен хор "Николай Гяуров" във Велинград. В продължение на 12 години, дори и когато се премества във Враца, пътува през почивните дни до Велинград, за да репетира с хористите.

Казва, че има късмет да започне работа като диригент на смесен хор "Орфей" към НЧ "Развитие"- Враца. Малко по-късно започва работа като помощник -диригент в Симфониета Враца и остава на тази длъжност 5 години.

В момента работи в читалището във Враца като диригент на смесен Хор "Орфей", Младежки хор "Развитие" и на Духовия оркестър. Момчил Томов уточнява, че диригентската работа е много специфична, изисква се добра теоретична подготовка, познаване на стиловете, композиторите, произведенията. Работи професионално с всички хористи, независимо, че това са самодейни състави. Репертоарът е разнообразен, а всяка година участват в хоров фестивал. През 2025 са участвали във фестивал за православна музика в Поморие.

Над 17 години Момчил е диригент и признава, че работата на диригента изисква много труд и последователност при натрупване на знания и опитност. Натрупал е и педагогическа практика- работи като учител по музика в училище. Смята, че е важно да се изгради в децата вкус към хубавата музика.

Вярващ човек е и е убеден, че вярата крепи целия свят. Стреми се да възпитава децата си в православната вяра, в това да бъдат честни и отговорни хора, с достойнство и да създадат своя кариера.

СИМФОНИЕТАТА

Диригентската професия е една много сложна професия, аз тепърва започвам да осъзнавам колко време е необходимо на един музикант да се изгради като диригент, и не всички успяват. Факторите са много - първо възможността да дирижираш оркестър, благодарен съм на маестро Димитър Панов, дългогодишен директор на Симфониета Враца, който ми подаде ръка, помня и датата, когато постъпих на работа като диригент - 13 юни 2013 година, впоследствие маестро Христо Павлов ме назначи като диригент в Симфоничния оркестър. Това ми даде добра основа, но не достатъчна, защото диригентът учи докато е жив...

Лично за мен може би ще са ми нужни 15 -20 години усилена работа с оркестър, за да мога да кажа смело, че имам добра основа, върху която тепърва да градя кариера като диригент и музикант и да се утвърждавам по някакъв начин. На този етап преустанових работата си със Симфоничен оркестър.

Днес работя с духов оркестър. И това е един друг етап от моето развитие, но дълбоко вярвам, че един ден отново ще работя със Симфоничния оркестър, което е моята мечта. Тази музика я чувствам като част от мен. И много ми липсва.

Аз много вярвам на моя преподавател, всичко, което ми казва, се потвърждава с времето Той казва: "Моето момче, диригент се става след 50 години." Дотогава усилена и целенасочена практика.

Казват ми "маестро", аз не съм маестро, аз съм един музикант като повечето колеги. Да, на ръководно място съм, нося много отговорности - избор на репертоар, подготовка, изработване, организация на мероприятия и др. Защото диригентската професия е многостранна. Човек трябва да премине през много неща и да започне да гради свой стил, но всичко става с много работа. И е много важно да има някой до теб, опитен диригент, който да те напътства.

ХОРОВОВОТО ИЗКУСТВО

Преди 6 години създадохме един младежки с хор с идеята да се създават кадри за това изкуство. Там има, разбира се, голямо текучество и всяка година всичко е наново, учениците завършват тъкмо когато си постигнал някакъв резултат. Но се създават условия да се запознаят децата с този вид изкуство. След време може да продължат да го практикуват и така се създават тези кадри...

Музикалното изкуство е много висше изкуство...

От 2009 година започнах да работя с хор, това беше със смесен хор "Николай Гяуров" във Велинград. И това стана част от живота ми.

ФАМИЛИЯТА

Всъщност моята баба е имала този талант, тя не се е занимала професионално с музика, тя просто е обичала народното пеене. Тя имаше талант и когато чуеше една песен, тя я запомняше - и текста и мелодията. С по 20 куплета песни, тя ги е учила от свои баби. Било е около 1960 година, тя ми е споделяла, че е ходила на прослушване в София, и са оценили доста добре качествата й, и са й предложили записи в "Балкантон", но нейната майка не й е разрешила... Имам съхранени много ценни нейни записи и ще се постарая да ги съхраня. И тази дарба мисля, че е от нея и от Бога.

Повече - в прикачения звуков файл долу.