Директор на училище: Нужна е незабавна промяна в концепцията за образование

Близо 60% от българските ученици са функционално неграмотни по четене и математика, сочат резултатите от авторитетното  международно изследване PISA (Програма за международно оценяване на учениците) на Организацията за икономическо сътрудничество. Твърде много 15-годишните ученици у нас не могат уверено да използват наученото в училище, за да четат с разбиране, да разсъждават, да решават проблеми и да вземат информирани решения. Тестът е проведен през 2025 г. в над 90 държави, сред които и България, а данните от изследването бяха представени от Министерството на образованието и науката.

Какво стои зад резултатите, коментира Катрин Гидулска от фондация "Заедно в час", координатор "Обучение и подкрепа на учители":

"Това, което ни казват резултатите от PISA 2025 е, че българското училище не подготвя учениците за реалния живот и реалното приложение на знанията, които те получават тук. Това е феномен, който се наблюдава на национално ниво и e много свързан с политиките, които държавата разработва и изисква от училищата и учителите съответно."

Допълни, че в България се наблюдава и голяма разлика между качеството на образованието в различните училища.

"Изследването има метрика, която показва дали най-близкото училище е най-доброто училище. В страни като Исландия това е факт. Има много малка разлика между резултатите на различните училища. За жалост в България това не е така и то е повлияно, както от социално-икономическия възможности в дадените региони, така и от финансовата възможност на родителите да изпращат децата си на допълнителни уроци и така нататък, които не би трябвало да бъдат основата за едно добро образование, тъй като задачата на образователната ни система е да даде равен и адекватен полезен шанс на всеки един ученик, независимо от това къде живее."

Необходимо е учителят да има повече свобода в начина, по който преподава зададения материал, но също така и в учебните програми да присъства повече пространство за това, коментира Катрин Гидулска. 

По думите ѝ учебните програми не трябва да са изпълнени с безкрайно много теми и дефиниции и учителят да е в ролята на лектор, който просто предава знания. Трябва да се даде възможност на учениците да изградят умения за аналитично и критично мислене.

"Отвъд промените в учебните програми, които според мен са абсолютно задължителни, имаме нужда от сериозна инвестиция в учителите и директорите, и тяхното ангажиране в това те да бъдат лидери. Те да се чувстват спокойни, че новите идеи, които могат да предложат, ще бъдат обсъждани и приети, ще имат смисъл и няма да бъдат загуба на време и усилие. Наставничеството също е много важно, което всъщност е и наш фокус. За нас е много важно директорите като лидери на училищата също да се чувстват спокойни и вдъхновени и съответно ефективни в своята работа, а да не бъдат предимно администратори. Също така обученията, подготовката на учители, да се осъвремени и да бъде по-свързана с нужните на учителите, особено когато говорим за продължаващо обучение."

Целта на Програмата за международно оценяване на учениците е да даде възможност на отделните държави да погледнат своите образователни системи отстрани, да видят кои са частите на образователната система, които работят и кои не и трябва да бъдат променени, каза още Катрин Гидулска от фондация "Заедно в час". 

Според директора на видинската Професионална гимназия "Професор д-р Асен Златаров" Мариета Георгиева, е нужна незабавна промяна в концепцията за образование. Тя коментира резултатите от PISA 2025.

"Резултатите могат да се тълкуват по един-единствен начин, че имаме сериозен проблем. Може да се каже криза в образованието, защото това, което излиза от образователната система е поколение функционално неграмотно, с изключително ниски възможности за критичен анализ на обкръжаващия ги свят , с много ниски базови знания и умения. Това е много, много критичен сигнал изобщо към социалната и икономическата системи, не само към образователната.“

По думите на Мариета Георгиева проблемите в образователната система са известни и са дневен ред от години, но липсва политическа воля и поемане на отговорност за цялостна и комплексна промяна в образователната философия.

"Постоянно се говори може би вече 6, 7, 8, не знам колко години станаха, за изменение в учебните програми. Аз съм категорична, че промяната в учебната програма няма да промени нищо съществено. Учебните програми като цяло и в момента не бих казала, че са чак толкова лоши. Основният проблем е изпълнението на програмите, организацията на учебния процес. Това, което се случва, начинът, по който учениците, обществото и семейството се отнасят към образователния процес. Просто ние трябва да излезем от тази кутия на дребни промени, на пипане тук и там, на постоянни изменения в членове и алинеи, на безбройни нормативни документи и трябва да си дадем ясен отговор какви ученици, какви деца, какви млади хора искаме да произведе системата, какво е необходимо, за да се случи това и да бъдем смели и отговорни в посоката на промяната. Това, което съществува в съвременното училище, е традиционната класно- урочна форма, която съществува повече от 200 години и това е една  форма на обучение, която е характерна за индустриалния преход, когато влизаха в действие автоматичните линии, когато започваше да се развива автоматизацията и трябваше на конвейер по аналогия да произвеждаме и младото  поколение, само че днес нещата са коренно различни. Ако ние незабавно не променим концепцията за образованието, рискуваме много сериозен крах на цялата социално- икономическа система.“

Според бъдещия седмокласник Иван Стоянов, знанията, които се преподават в училище, може да са полезни в различни житейски ситуации, но за учениците, които имат амбиции, е добре да учат отделно на школи или частни уроци.

"Знанията в учебниците и фактите може да са нужни в живота, но има и доста допълнителни факти, които ни карат да помним, които може и никога да не са ни нужни. Обаче не е сигурно и затова е добре, че ни карат да ги запомним. Според мен е хубаво да преподават по-подробно и по-бавно, за да може да го научим и да разберем всички.“

Според Иван, който на 9-годишна възраст премина с максимален резултат теста на "Менса" и сега е ученик от Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“, електронните технологии може да са полезни на учениците, стига с тях да не се злоупотребява и да не се пречи на въображението да се развива.

Как изглежда образователната ни система през погледа на един родител и учител, но не в държавното или общинско училище, а в частна езикова школа, коментира майката на Иван Миглена Пантова.

"В качеството си на преподавател, тъй като аз преподавам в частна езикова школа и при нас е малко по-различно от училище, бих могла да кажа, че учениците, които идват при нас, споделят, че в училище се изисква от тях всички да са еднакви. Всички да постигат високи резултати във всяка една дисциплина, а самите те имат различни интереси. Тук това е различното, че когато те са избрали да изучават нещо, да са добри в нещо, да се развиват, идват с мотивация. Затова например в школата децата, които идват на английски език, те учат, интересно им е. Има го и това, че в училище е много консервативно образованието и учителят не може да импровизира до голяма степен както в частните школи, защото ние можем да се съобразим с техните трудности, потребности, желания и да удовлетворим повече децата и да ги мотивираме да учат по-добре, защото самата среда предполага, че всички те искат да учат. Средата е много важна тук, докато в държавното училище за съжаление го няма това редуциране на децата и да речем да има паралелки по интереси, така че всяко едно дете да може да изразява себе си. Едно дете е добро в изкуства, друго е добро в писането, трето има логическа, математическа мисъл.  Просто децата, като че ли самите те искат да бъдат профилирани от по-ранна възраст и да са с деца със сходни интереси. Тогава им е по-интересно да учат.  

Другото, което отчитам като негатив в държавното училище е, че учителят не винаги има свободата да бъде творец, тъй като има твърде много регламенти, твърде много документация, на която той трябва да се посвети, вместо да използва това време, за да развие креативните си възможности...До голяма степен самото обучение в училище наистина не е насочено към реалния живот, а към усвояване на академични знания. И това донякъде отблъсква децата, защото не виждат какво е приложението на знанията, които получават."

Според Миглена Пантова за добрите резултати на учениците, ролята е и на родителите, но е нужно те да оставят на децата право на избор.