На улица "Независимост" – между празника и надеждата

В Деня на Независимостта спираме на видинската улица "Независимост". Намираме я в квартал "Нов път". Пресича улиците "Байкал" и "Чайка".

"Зад тази вила, това е "Независимост". Там от кръстовището до долу."  

Табели няма, нито номера на адресите. Къщите са двайсетина. На първата се развяват българският флаг и знамената на Европейския съюз и на Германия, но стопаните ги няма. Посрещат ни съседите.

"Проблемите са, че нямаме достатъчно вода. На време не ни вдигат боклуците....Тази улица цялата е разбита. Тя е тясна. Не ни обръщат внимание на квартала."

Преди улицата се е казвала „Дружба“, но на хората името им се сторило неподходящо, разказва бившият общински съветник Румен Сеферинов.

"Тази "Независимост" някога беше "Дружба", но при новото време смятат, че дружбата е понятие много разтегливо и трябва да е нещо по-конкретно, да няма спомени от миналото. Затова трябваше да я преименуваме на "Независимост". Която и власт да дойде, няма да я отрича."  

Спомня си и как преди 25 години в квартала дошъл еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген.

"Аз посрещнах Ферхойген и тогава му обявих, че ние не искаме помощи от Европа. Искаме инвестиции. Ние сме трудови хора."  

Оттогава много от обитателите ги няма. Новите им адреси са вече в чужбина. На улица "Независимост" се връщат само за няколко седмици, обикновено през лятото.

"Младите бягат, защото няма работа тук. Моят син и тримата ми внуци са в чужбина, защото тук няма работа."

Останалите се надяват, че европейското бъдеще на България ще стигне и до улица "Независимост".

"Да ни оправят улиците, от колко години мечтаем за това."

На 22 септември посрещат празника, но за българската Независимост на тази улица вече почти няма кой да разкаже.

"На всяко тържество, официален празник на моят врата и на неговата закачвахме българския флаг. Като минаваха хората, им казвахме, днес е еди кой си ден. Моето го откраднаха и вече го няма."

На тази улица независимостта има много лица. За едни празникът на България. За други – възможността да заминат, да потърсят по-добър живот и някой ден да се върнат. А на улица „Независимост“ остават къщите, знамената и спомените. И една надежда – някой ден заключените врати да са по-малко, а хората – повече.