Проф. Ивайло Христов: Независимостта е избор между различни зависимости

Днес е 22 септември - Денят на независимостта на България. На този ден преди 118 години, във Велико Търново, е обявено, че България вече е независима държава. Един исторически акт, който променя статута на страната ни и остава сред ключовите моменти в българската история. Повече от век по-късно обаче думата "независимост“ звучи по различен начин. Днес държавите са много по-тясно свързани - икономически, политически, технологично. Живеем в свят, в който решенията на една държава често са свързани с тези на много други. И затова въпросът какво означава да бъдеш независим днес е съвсем различен от въпроса, който са си задавали българите през 1908 година. За да разберем какво всъщност се променя на 22 септември 1908 година, трябва да погледнем към България не само през собствените ни очи, но и през очите на Европа. Един любопитен пример ни връща към Готския алманах - авторитетен справочник на европейската аристокрация, в който до 1907 година България все още фигурира като васална територия под властта на султана. Как изглежда страната ни в този справочник и какво променя обявяването на Независимостта - разговаряме с проф. Ивайло Христов, преподавател по ”История на журналистиката” и "Народопсихология” в УНСС:

"Ще започна с една, на пръв поглед незначителна, но според мен доста важна подробност. Има един Готски алманах - това е най-авторитетния справочник по генеалогия на европейската аристокрация, той е издаван всяка година, и там може да се види как е изглеждала България в навечерието на Деня на своята Независимост в очите на чужденците... До 1907 година в Готския алманах България, на практика, е подредена в частта за Турция, защото е описана като васална територия под скиптъра на султана... Така че, на 22 септември 1908 година, това е било понеделник, една реч на на цар Фердинант променя всичко това и България се присъединява към Европейската политическа система..."

Обявяването на Независимостта поставя България в нова позиция, но според проф. Ивайло Христов това не означава, че страната ни престава да бъде зависима от външни фактори. Напротив - историята показва, че и независимата държава прави избори и търси своето място сред останалите европейски държави. Как се променя разбирането за независимостта и възможна ли е тя в абсолютния смисъл - проф. Христов:

"България, до Балканската война, бележи един икономически, политически, стопански възход. От друга страна, обаче, след тази година, колкото и парадоксално да звучи, ние сме по-самостоятелни и решителни преди Независимостта, отколкото след Независимостта, когато започват да се сключват различни комбинации договори с европейските държави. И не случайно Независимостта е празник, но той не е възпят нито в поема, нито в песен, въобще никаква друга форма на национално утвърждаване. Той е необходима стъпка към окончателното откъсване на България от нейното минало на поробена страна... България е била независима, дотолкова доколкото е могла да избира между зависимости, тоест независимостта в съвременния свят е избор между различни зависимости и вече въпрос на решение на политическия елит е да реши коя зависимост да избере..."

А ако пренесем разговора от 1908 година в днешния ден - какъв е урокът, който можем да извлечем от обявяването на Независимостта? За проф. Ивайло Христов отговорът е свързан не само с политическите решения, но и със самочувствието и достойнството на една държава. Ето какво казва той:

"Най-важният урок за днешните българи е съвременният български политически елит да бъде колкото се може по-самостоятелен, по-отговорен към своите сънародници... Независимостта донася самочувствие, а самочувствието и достойнството са много важни за оцеляването в съвременния хищнически свят. Мисля, че нашите предци са го доказали това нещо с 22 септември 1908 година, когато Александър Малинов написва манифеста на Независимостта и, фактически, я обявява в Търново."

22 септември е повод не само да си припомним какво се е случило преди 118 години, но и да се запитаме какво означава този ден за нас днес. Историята ни връща към 1908 година, но смисълът на един такъв ден не остава само в миналото. Ако тогава Независимостта е била голяма национална цел, днес тя има и друго измерение - през начина, по който младите хора виждат страната си, мястото ѝ в света и собственото си бъдеще тук. Затова решихме да потърсим и тяхната гледна точка. Какво означава независимостта за едно поколение, което израства в днешна България? От историческото значение разговорът ни стигна до съвсем ежедневните зависимости - от социалните мрежи, от информационния поток, дори от начина, по който общуваме. А какво според тях трябва да се промени и от какво трябва да бъде независима България днес - това ще чуем от Ния и Цветина, ученички от 12-ти клас, както и Йоанна от 10-ти клас. Те са възпитанички на ГПЧЕ "Йордан Радичков"- Видин.

"Първо да започнем с историческото значение, а именно - една държава да има държавна и политическа самостоятелност. В днешно време независимост според мен означава свободата да можеш свободно да изразяваш мнението си, свободно да правиш своите избори за бъдещето си – за това в каква посока искаш да се развиваш, и съответно да поемаш отговорност за твоите решения, да мислиш критично, да не се притесняваш да бъдеш различен в групата, да се открояваш... Ами, доколкото се може, ние поне в България мисля, че сме доста независими, имаме доста свобода, но за съжаление понякога се превръща в свободия... Аз бих говорила за информационната независимост, защото страната - това е народът и това какво мисли народът. В днешно време повечето от нас прекарваме доста голяма част от ежедневието си в социалните мрежи и виждаме много съдържание в интернет... В днешни дни мисля, че това наистина е най-голямата зависимост..."

А когато говорим за бъдещето, каква България си представят младите хора? Повече млади лица в управлението, повече различни гледни точки, по-развит туризъм и повече възможности за реализация тук, в страната - това са част от очакванията на Ния, Цветина и Йоанна за следващите години.

"Може би повече млади хора като наши управляващи. Младите хора вече имат това разбиране за европейско ниво и със сигурност ще бъде по-добре да има повече млади хора, отколкото възрастни. Защото възрастните малко или много мислят с онова мислене, което е било преди 30 години, например, докато младите вече имат по-различен поглед... Трябва в управлението да има повече гледни точки. Според мен просто трябва да се смесят много гледни точки на едно и да стигнат до някакъв консенсус... Макар и да не сме напълно независими, както казахме, от технологиите и много други вещи, но имаме свободата, която ни трябва, за да живеем поне малко или много нормално и пълноценно... Парадоксът е, че преди сме били зависими от Османската империя, получили сме своята независимост, а днес сякаш ние сами се поставяме в рамката да бъдем зависими, което е жалко..."

118 години след онзи 22 септември 1908 година думата "независимост“ вече има друго съдържание. Историята ни напомня за пътя, който България е изминала, а разговорът с младите хора показва и нещо друго - че свободата не е даденост, за която просто си спомняме веднъж годишно. Тя е и отговорност към изборите, които правим днес. И може би точно в това се срещат двата погледа към 22 септември - да помним решението, с което предците ни са отстояли независимостта на България, но и да мислим какво означава да бъдем свободни и независими днес.

Чуйте повече в звуковия файл.