Спомен за художника Милчо Петров от Лом

В "Памет нашенска" днес си спомняме за художника Милчо Петров Михайлов от Лом. Той е роден през 1933 година. През 1961-ва завършва графика в тогавашния Висш институт по изобразително изкуство "Николай Павлович" в София, при проф. Евтим Томов. След това се връща в Лом, където работи като учител, а през годините участва в редица национални и регионални изложби. През 1971 година става член на Съюза на българските художници.

Но освен с творчеството си, Милчо Петров остава в спомените на хората и с начина, по който е общувал с тях. За него ни разказа Виктория Михайлова - първо негова курсистка, която той подготвя за кандидатстване в университета, а години по-късно и снаха в семейството му. Виктория го описва като тих и ненатрапчив човек, с огромни знания и опит, който е вдъхвал респект без усилие.

"Имаше организирана група за кандидат-студенти. Това беше в далечната 1988–1989 година. Беше наистина много сериозна школа за нас. Милчо Петров осигуряваше живи модели, ние рисувахме фигура, портрет – според изпитните задачи, които предстояха на всеки. Самият той носеше папки, в които съхраняваше свои академични рисунки. Така натрупахме много опит покрай него. Начинът му на говорене, цялостното му излъчване, ерудицията, която беше натрупал, и знанията му – в този интензивен курс в рамките на една година той успя да ни амбицира. За мен лично това беше един много сериозен тласък и напредък в този период. Говореше ни също за средата, в която той се е обучавал в края на миналия век. Всъщност тогава всичко е било по съвсем друг начин – и като обучение, и като представяне на творбите, и като отношение към изкуството. На мен това много повече ми харесва, отколкото съвременното отношение към изкуството като цяло... Много сериозна школа беше Милчо Петров. Той имаше много широк поглед върху нещата и толкова всестранни знания в много области, не само в графиката. Аз наследих след него огромни папки с негови произведения, които съхраняваме вкъщи с мъжа ми, и много албуми с репродукции от различни периоди, автори и така нататък. Всичко това е голямо богатство за нас. Когато опознах Милчо вече като роднина, като част от фамилията, той си остана същият – мил, драг, скромен, отстъпчив, ненатрапчив... Но той това си го задържа до края. Неговият талант и неговите знания не се натрапваха грубо или по някакъв начин насила. Много разговори сме водили. Случвало ми се е да забравя колко е часът, докато говоря с него. Може би ще запомня Милчо с голямата му мъдрост и с неговата позиция, когато се възхищавахме на нещо или пък критикувахме нещо – било в областта на изкуството или в човешките отношения", разказва Виктория.

Може би най-важното в спомена на Виктория е именно това - че за художника Милчо Петров тя помни преди всичко човека. Тих, знаещ, добър и ненатрапчив - човек, който е можел да предаде знанието си, без да се поставя над другите. И докато Виктория ни връща към спомените си за него, днес можем да си припомним Милчо Петров и чрез неговото изкуство.

На 3 септември в Художествена галерия "Кирил Петров" в Монтана беше открита изложба, посветена на творчеството му. Представени са негови графични произведения, създадени в различни техники - линогравюра, дърворезба, монотипия, офорт и суха игла.

Изложбата може да бъде разгледана до края на септември.