Родителите трябва да откриват онлайн света заедно с децата

Европейската комисия обяви нови правила за децата в интернет. Предлага се децата до 13 години да нямат достъп до социалните мрежи, а за тези които са на възраст между 13 и 15 години да бъде ограничена възможността за създаване на личен профил. Това е заложено в Акта за децата, с което се въвеждат възрастови ограничения за достъп до онлайн мрежите и се налагат нови изисквания към платформите. Предложението е внесено за разглеждане в Европейския парламент и Съвета на ЕС.

У нас над една трета от учениците (37%) са започнали да използват интернет преди 8-годишна възраст, а  близо 80% вече са активни онлайн още преди да навършат 10 години, сочи изследване на Асоциация „Родители“ заедно с Национален център за безопасен интернет и УНИЦЕФ- България.

Докладът „Да растеш онлайн: деца, дигитална среда и безопасност“ включва данни за онлайн поведението на учениците, кибертормоза, използването на изкуствен интелект, дигитално-медийната грамотност и ролята на родители и училище.

Резултатите коментира социологът Давид Кюранов от Асоциация "Родители" с уточнението, че изследването не е представително и не можем да говорим за всички ученици, родители и учители, но и трите групи са попаднали в достатъчен брой в извадките, за да се откроят ясни тенденции.

"По-общо можем спокойно да кажем, че към края на 4-ти клас, т.е. на началния етап, практически всички деца (80%) са вече онлайн и разполагат с личен смартфон. Само 1/5 евентуално нямат достъп до интернет в края на 4-ти клас, така че вече въпросът дали децата имат достъп не е толкова актуален. Да, имат. Въпросът е доколко са подготвени да се справят с това, което ще срещнат. Какво ще направят, когато започнат да експериментират и евентуално до какви резултати ще доведе това. Иначе това, което се случва онлайн за децата, е на практика всичко, което се случва и когато те не са онлайн и това си е една характеристика на това поколение. Няма вече усещане за офлайн и онлайн живота, както сме имали ние...В момента дигиталната идентичност е част от мен. Моят Инстаграм е част от мен, моят Тик-ток, ако го качвам, разбира се, е част от мен. Там преживявам различни неща с приятелите си. Сблъсквам се с интересни ситуации, с информация и така нататък. Чувствам се част от някакви групи. Изобщо много по-богат е в момента онлайн животът и това го доближава много, ако не изцяло до реалността извън мрежата.“

Според Давид Кюранов ограничения за ползване на социалните мрежи няма да помогнат, защото децата са много изобретателни и бързо намират решения, особено в държава като нашата, която не се слави с много добро прилагане на забраните, разписани на хартия. Една забрана на Инстаграм или Тик-ток няма да повлияе, а ще доведе до това, че те да се прехвърлят на други платформи, където липсват всякакви възможности за законови мерки за реакция. Същинското предизвикателство не е как да бъдат наложени ефективни забрани, а как децата да бъдат подкрепени да се ориентират и участват в дигиталната среда. Според изводите в проучването е, че се налагат нови изисквания към семейството, училището и институциите за подкрепа на уменията за безопасно поведение.

"Това, което може да се направи и ние смятаме, че е много по-важно, отколкото да им наложим забраните, това е подходяща възраст да откриваме света заедно с детето си, онлайн света. Вече непрекъснато се появяват нови неща, с които и ние като родители и като граждани, като хора, просто ни е трудно да наваксаме, да се запознаем. Децата могат да ни покажат много. Можем да открием заедно новите работи. Можем да се учим заедно, да използваме новите инструменти като изкуствен интелект например. Това е възраст, в която децата ни допускат до себе си, до това, което правят. За тях е важно да го разкажат. Важно е да ги питаме кое беше забавно, а нещо прави ли ти впечатление, стана ли ти любопитно...Такъв тип разговори, такъв тип преживяване заедно на онлайн света е най-сигурната гаранция, че ако се появи някакъв проблем, ние сме първите, които да разберем за него."

Един от аспектите на изследването е кибертормозът. 22% от учениците казват, че са преживели онлайн тормоз, т.е. във всяка класна стая има по няколко засегнати деца. Най-често това е под формата на обиди, подигравки или заплахи, което на пръв поглед може да звучи не толкова смущаващо а извършители са съученици или други връстници, извън училище.

"Когато това се случва практически непрекъснато, защото кибертормозът няма почивен ден, нито ден и нощ, става изключително тежко и изключително неприятно. Затова е важно да може да се сподели."

Проучването проследява и използването на изкуствен интелект (ИИ). Употребяват го 86% от учениците, което показва, че вече е основен инструмент в дигиталното ежедневие. Отчита се обаче съществено разминаване в разбирането за употребата на ИИ между ученици и възрастни.

"Това, което ние видяхме и в изследването и което чуваме от различните гледни точки, че на този етап по-скоро децата го използват, за да им напише домашното, а учителите се учат да го "хващат". Това е доста ниско КПД (коефициент на полезна дейност) за възможностите на изкуствения интелект."

Според Давид Кюранов на дигитално-медийната грамотност в училище задължително трябва да се обръща внимание и то не като отделен учебен предмет, а да преминава през всички изучавани дисциплини.

"Това не са специализирани умения. Това са неща, свързани с критично мислене, с това да научим децата да проверяват дали една информация е вярна или не като я сверяват с източници, на които имат доверие, с това преди да повярват на нещо, да помислят кой го е написал и с каква цел. Това са неща, които в момента децата, които ние сме изследвали, правят сравнително рядко. Под 20% проверяват информацията. Около 10% винаги се чудят кой е авторът, защо това е написано, т.е. така да се каже дигиталното дете, днешното дигитално дете не означава дигитално грамотно дете. И тук, разбира се, и родителите, но и училището особено, може да направи изключително много."

Сред ключовите препоръки в доклада е необходимостта  дигиталната безопасност, дигитално-медийната грамотност и работата по теми като онлайн тормоз и изкуствен интелект да навлизат по-рано в живота на децата и семействата и да се развиват последователно, а не като закъсняла или епизодична реакция. Препоръчва се също да се инвестира целенасочено в подкрепа и подготовка на учителите и училищните специалисти.

За какво най-често са онлайн и могат ли без социалните мрежи, попитахме и децата:

"Когато не съм на училище, съм постоянно на телефона. Без интернет не може да се живее почти. Това поколение, новото джензи  без интернет не може да живее."

Възможно е да бъде въведена обща забрана за ползване на мобилните телефони от учениците, каквато е практиката в много училища, но за това трябва да се намери балансирано решение, коментира министърът на образованието и науката професор Георги Вълчев при откриването на новата учебна година във видинското село Раковица.

"Този въпрос предстои да бъде решен, тъй като в голяма част от българските училища това вече е факт, но аз винаги казвам, това трябва да го направим, но трябва да предложим алтернативи на децата- извънкласни форми на работа, спорт, и то неплатените форми, които се предлагат непрекъснато и са допълнително финансова тежест на семействата, а със средствата, които се отделят точно за такъв тип извънкласна дейност. Нека, разбира се да има и предлагане на частни организации. Ако семействата имат желание, нека да го правят, но българската държава, българското училище трябва да осигури тези извънкласни форми на работа, защото едно дете освен образователния процес, в тези извънкласни форми на работа може да открие себе си- не винаги, не от първия път, но избирайки едно, второ, трето, то най-накрая разбира къде е неговата сила, къде е неговата душа и това го окрилява като личност."

В защитеното Основно училище "Христо Ботев" в село Раковица, ограничение за телефоните вече има. Сашо Стайков, който е старши възпитател, обясни:

"Телефоните в училище са абсолютно забранени. Аз като учител от няколко години, в моите часове телефоните се вземат. Оставят се на катедрата и никой не работи с тях по време на часа, защото това е нещото, което разсейва най-много децата. Не могат да се съсредоточат в часовете. Аз единия съм, както навсякъде вече по света има забрана за телефоните- да бъде не ограничено, а забранено или телефоните да оставят при директора, както на изпити и накрая на часовете да се връщат. "

Полена Матеева е учител и майка на седмокласник. Според нея поне в училище децата трябав да се без телефони.

"Телефоните влияят лошо на децата. Имаме номерата на класния ръководител, на директора. Няма никакъв проблем. Ние знаем децата ни къде са."