Ще се отрази ли новата линия на бедност на доходите ни?

Линията на бедност за следващата година ще бъде 443 евро, реши правителството. Размерът ѝ се увеличава с 53 евро или с 13,4% спрямо настоящата година. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова след заседание на Министерския съвет. По този начин се гарантира, че социалната подкрепа следва реалните икономически условия в страната и се осигурява по-добра защита на хората, които имат най-голяма нужда. Увеличението на линията на бедност ще доведе до ръст на подпомогнатите, както и на редица социални плащания през следващата година. Сред тях са месечните помощи за хора и семейства с ниски доходи, които достигат до приблизително 69 000 души, както и месечната финансова подкрепа за хората с увреждания, чийто размер се определя като процент от линията на бедност в зависимост от степента на увреждане. Ще се увеличи и броят на хората, подкрепени с целева помощ за отопление. По-високата линия на бедност ще се отрази и върху финансовата подкрепа за превенция и реинтеграция, за отглеждане на дете при роднини или близки и в приемни семейства съгласно Закона за закрила на детето. По-високи ще бъдат също социалната помощ за младежи от 18 до 21 години, които напускат резидентна грижа, както и еднократната помощ за инцидентно възникнали потребности, която се предоставя при бедствия, наводнения и пожари. С увеличението на линията на бедност повече хора ще получат право на социална пенсия за старост. Увеличението ще се усети най-пряко от хората, чиито плащания са обвързани с линията на бедност - това са хората с увреждания, хората с ниски доходи, които получават социални помощи, хората, които получават помощи за отопление и хората, поличаващи социална пенсия за старост. Увеличават се и някои помощи за деца, приемни семейства и хора, изпаднали в инцидентна нужда.

Ще се отрази ли новата линия на бедност на доходите ни през 2027 година? Потърсихме за коментар Адриан Николов, старши икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ).

"Това не е толкова драстично увеличение, колкото изглежда на пръв поглед. Числото е голямо като номинално увеличение, но през миналите две години увеличенията бяха по-големи. И през 2025-а и през 2026-а бе увеличавана с малко над 20% линията на бедност и съответно този път виждаме едно малко по-умерено увеличение. Това до някаква степен е логично, тъй като линията на бедност вече се определя по сравнителна методология на Евростат, а не както беше преди години да се определя от различните страни по свое усмотрение. Това, което виждаме за догодина, всъщност отразява доходната структура от 2025 година. Това ще отрази като едно леко увеличение на броя на бедните, защото прагът се качва по-нагоре, което означава, че при по-бедните, особено при пенсионерите ще има по бавен ръст на доходите."

Ще бъде ли включена линията на бедност при определянето на минималната работна заплата по новата формула?

"Минималната заплата няма да ползва линията на бедност като концепция, напротив там имаме две различни изчисления на средна заплата - един път средна и един път медианна, инфлацията, малката кошница и производителността на труда. Това са четирите индикатора, които влизат във формулата, а напротив - линията на бедност е производна на общата структура на всички доходи. Това са пенсии, заплати, както и всички останали доходи", обясни Адриан Николов.

Българските граждани, които живеят с доходи под линията на бедност, по данни на Евростат за 2026 г., са 1.369 млн., или 21.2% от населението в страната. Доходите на работещите със сигурност не трябва да допускат човек да работи и да е беден. Това заяви за БНР главният икономист на синдиката Атанас Кацарчев.

"Начинът, по който се изчисляват и минималната работна заплата, и линията на бедност не отчитат текущата година, както и следващата година. Като прогнозни данни, те се базират на данни от миналото, а ситуацията е динамична, както виждаме. Тези числа устройват правителството по една проста причина - те намаляват разходите в бюджета за социални помощи, макар че не всеки се възползва от това си право. За да се развиваме добре, ние трябва да направим нещо, за да може икономиката ни да се развива нормално. Най-простият измерител за това дали едно общество се развива добре е демографията, но както виждаме - тя не се развива много добре. Ние сме намалели с 1/3 спрямо 1990 година, което показва, че тенденциите не са добри. Вторият фактор са подоходните неравенства, които се наблюдават в държавата. Т.е. имаме много малка прослойка, които прибират достатъчно пари и останалите, които, за съжаление, не получават достатъчно доходи, така че да живеят нормално. Тук също няма индикация за справяне с подоходните неравенства през данъчно-осигурителната политика, независимо от призивите на международните финансови институции за промяна в данъчно-осигурителния модел", коментира Атанас Кацарчев.

Попитахме видинчани стигат ли им месечните доходи и справят ли се управляващите с финансовите потребности на населението.

"Управляващите успяват да се справят в рамките на възможното. Това са невъзможни за преживяване финанси, но мисля, че това са възможностите към момента... Във Видин хората живеят трудно, след като минималната работна заплата ти осигурява минимален живот, а тук почти всички са на минимална заплата... Аз не съм привърженик на помощите и не смятам, че някой трябва да получава помощи. Трябва да осигуряваме икономика, за да може човек да постигне повече, а не да му дават помощи. Младите във Видин могат да постигнат нещо, ако работят дистанционно за големи работодатели. Тук не знам да има големи работодатели, които да осигурят комфорт на младите."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.